Винс Флин - Власт

Стансфийлд наблюдаваше Макмахън, който не отделяше поглед от Бакстър и Кинг, подозирайки, че и двамата знаят повече. Трябваше да действа бързо, преди някой от тях да си отвори устата.

— Трябва да ви кажа нещо — заговори бавно. Сложи на масата последния брой на „Вашингтон Поуст“. Заглавие на първа страница тръбеше: „ЦРУ се превръщат в герои на деня, давайки информация на Тайните служби“.

— Как е попаднала тази история на първа страница на този вестник, няма да питам — продължи Стансфийлд, като погледна многозначително Кинг. — Междувременно ще ви осведомя по един дълбоко засекретен въпрос. Разполагаме с особено надежден информатор. Благодарение на получените от него сведения успяхме да предупредим Тайните служби за предстоящото нападение. От същия източник научихме и какви ще бъдат исканията на Азис, с колко души разполага и какво оборудване е донесъл.

— Така ли разбрахте за пластичния експлозив? — попита Макмахън.

— Да.

— А исканията?

— Това е строго секретна информация. Ще ви ги кажа, но не трябва да излизат от тази зала. — Той стрелна с очи Кинг, сетне се обърна към Макмахън и продължи: — На вас двамата ви вярвам…

Двамата мъже от ФБР кимнаха.

— Следващото искане на Азис ще бъде ООН да гласува вдигане на икономическите санкции срещу Ирак — каза директорът. — Тъй като опитва да създаде впечатление, че е разумен, няма да поставя въпроса за ембаргото върху оръжията за масово унищожение.

— Обединените нации… — промълви Макмахън. — Ще могат ли да реагират толкова бързо?

— Ако поискаме, ще могат — отвърна генерал Флъд.

— Има и още едно условие. — Стансфийлд замълча. — За съжаление не успяхме да разберем какво ще бъде.

Макмахън вдигна очи. През всичките си години във ФБР не беше срещал друг човек, толкова спокоен и неразгадаем. Погледна Кенеди с надеждата да разбере дали шефът й казва истината, или крие нещо. По лицето й не можа да прочете нищо.

Преди да влязат на срещата, тя му беше казала, че Бакстър е разрешил на тюлените да започнат операцията, но преди няколко минути отговорността беше поел Флъд. Или Кенеди лъжеше, или генерал Флъд прикриваше вицепрезидента. Макмахън реши да изчака, докато остане насаме с Кенеди. Тогава щеше да разнищи цялата история.

Далас Кинг изтри капките пот на горната си устна. Чувстваше се като слънчасал. Всеки път, когато някой го погледнеше, той изтръпваше. След като видя снимката на другаря си по чашка в сутрешната емисия новини на Си Ен Ен, Кинг направо превъртя. Първо се опита да убеди себе си, че това не е същият човек. Мъжът, с когото пиеха бира, се казваше Майк и беше студент. Майк не си решеше косата назад, както онзи на снимката. Но когато започна да си припомня запознанството си с Майк, му направи впечатление, че имаше прекалено много съвпадения. В продължение на няколко седмици срещаше Майк навсякъде, където отиваше!

Кинг затвори очи. В съзнанието му изплува споменът за среднощното посещение на Белия дом, което бяха направили веднъж. Спомни си как Майк му беше казал, че негов чичо е работил за Тайните служби по времето на Кенеди. Беше убедил Кинг да му покаже тунела от Министерството на финансите, като каза, че това всъщност не било тунел, а бункер от Втората световна война.

И наистина бяха влезли. Тогава президента го нямаше в града и Кинг не срещна трудности да уреди пропуск за новия си приятел и две красиви млади дами. Не можеше да повярва! От стотиците хора, които работеха в Белия дом, този терорист да избере именно него!

„Как можа да оплескаш работите така!“, изстена мислено.

Мич Рап се събуди от силното хъркане на Милт Адамс и от вързана на опашка коса в лицето си. Вдигна глава и се опита да освободи ръката си, прегърнала Анна. Тя се вкопчи още по-силно в нея.

След като се бяха сблъскали с последните проблеми, Рап остана до радиостанцията почти до четири през нощта. По това време ФБР вече се бяха разфучали. Тогава бяха наредили да прекрати операцията и да чака. Кенеди му заповяда да поспи. Щяха да се свържат с него на сутринта.

Рап, на свой ред, им каза какво мисли. Ако му бяха разрешили да нападне тримата терористи, сега Азис и другите двама щяха вече да са мъртви и тюлените щяха да останат невредими. Не се учуди, когато от Ленгли прекъснаха връзката, без да му отговорят. От опит знаеше, че когато ти дават няколко часа почивка, в които можеш да поспиш, е най-добре да се възползваш. Успокояваше се с това, че следващия път, когато Азис се озовеше близо до него, щеше първо да действа, а после да пита.