Винс Флин - Власт

— Тогава към какво се стреми? — попита Кенеди.

Рап се облегна на стената и се замисли. Погледна Райли, която се беше свила в единия ъгъл, завита с одеяло. Тя напрегнато го наблюдаваше.

— Опитва се да намери начин да се измъкне от тази каша, без да му пръснат черепа — каза в слушалката. — Знаеш, че обича да планира всичко, до последната подробност. Като гледам събитията досега, проблемът му е как да излезе от сградата… Как да се прибере в родината си. Нека предположим, че се е досетил как ще реагираме на всяка негова дума. Знае, че голяма част от политиците ще се обявят против нападение на сградата. Ако беше докопал президента в началото, сега нещата щяха да са различни. Мисля, че е имал намерение да използва Хейс, за да може да избяга, но сега ще трябва да промени плана си.

— И какъв ще бъде планът му? — попита генерал Кембъл.

Рап вдигна поглед и срещна зелените очи на Анна.

— Опитва се да манипулира общественото мнение. Без президента няма да се прибере в родината си. Нека го кажем направо… — Рап замълча и се замисли дали да продължи. — Всеки заложник може да бъде пожертван! Това е известно на Азис. Ако продължава да поддържа агресивна и враждебна позиция, ще ни принуди да нападнем сградата. Няма начин да стоим и да гледаме по телевизията как избива заложници! С всички тия глупости за мир той ни върна там, откъдето започнахме. Бакстър няма да ни остави да атакуваме, преди да се опитат да намерят мирно решение на проблема.

— Съгласна съм — отвърна Кенеди, — че може да жертва всеки един от заложниците. Президентът беше билетът му за връщане, но той не успя да го вземе.

— Той се опитва да даде възможност на политиците да излязат от тази каша, без да се изстреля дори един куршум — добави генерал Кембъл.

— Това няма да се случи, докато аз съм в сградата.

— Мич — заговори Кембъл, — не искам да правиш каквото и да било без наше разрешение! Сега двамата с Айрини трябва да отидем на среща в Пентагона. Междувременно искаме да останеш на мястото си. Когато се върнем, ще имаме по-ясна представа как да действаме. Разбрано ли е?

Рап опита да запази самообладание. Вече беше взел решение за себе си.

— Да, сър — отвърна кратко и остави слушалката на радиостанцията.

— Какво беше всичко това? — попита Райли след малко.

Той я погледна изпод вежди и затършува из една от раниците си.

— Нищо.

— Звучеше като нещо важно — продължаваше Анна.

— Виж, Анна, ти си репортерка. Не мога да споделям с тебе подробности.

— На кого ще кажа? — засмя се Райли. — Да не мислиш, че ще ти взема радиостанцията и ще се обадя в телевизията с ексклузивен репортаж?

Рап извади една вафла от раницата си и я подаде на Анна.

— Ето, вземи — каза той. — И престани да задаваш въпроси.

Райли взе вафлата и скъса опаковката.

— За кого работиш, Мич? За ФБР?

— Не… Не съвсем.

— Тогава какъв си? Военен ли си?

Рап не отговори.

Райли се усмихна.

— Ти ми спаси живота. Не ме интересува какво работиш.

— Анна — отвърна след малко Рап, — ако ти кажа нещо неофициално, ще обещаеш ли да не го огласяваш? Като имаш предвид, че ти спасих живота и всичко останало.

— Ще запазя в тайна всичко, което пожелаеш.

— Баща ми казваше — засмя се Рап: — „Никога не се бъзикай с умен човек!“ — Сетне извади малко фенерче от раницата си. — Да видим как се чувстваш тази сутрин — продължи. — Искам да проверя очите ти. — Рап хвана Райли за брадичката и погледна очите й. Зениците й реагираха нормално. Тя беше добре.

Той изключи светлината и докосна синината на лицето й.

— Боли ли?

— Не знам — намръщи се тя. — Как изглежда?

— Като се вземе под внимание това, през което премина, ще кажа, че изглеждаш доста добре — отвърна Рап.

— В такъв случай се чувствам добре — усмихна се Анна.

Мич се обърна към Адамс, който ядеше втора вафла:

— Мисля, че момичето е доста жилаво.

— Съгласен съм — отвърна по-възрастният човек.

— Жените са в състояние да понасят по-силна болка от мъжете — каза Райли.

— Чувал съм. — Рап извади кърпичка с дезинфектант и внимателно започна да отстранява засъхналата кръв от лицето й.

Кожата й беше гладка и мека. Завладяха го забравени чувства. Засъхнала кръв имаше и отзад на врата й. Рап я избърса и постави двете си ръце на темето й. Тя потръпна.

— Боли ли? — попита той.

Райли кимна.

— Какво стана със способността на жените да понасят повече болка от мъжете? — усмихна се командосът.

— Не знам, но мястото, което докосна току-що, адски ме боли.