Винс Флин - Власт

— Чарли, искат ли французите да се настанят в Ирак, а? — обърна се генералът към външния министър.

— Много.

— А за южноафриканците какво ще кажеш?

— Те също.

— А руснаците?

— И те.

— Мислиш ли, че след като им отворим вратата, те ще си тръгнат оттам след една седмица или след месец, а?

— Съмнявам се. Те се опитват да ни накарат да вдигнем ембаргото от години насам. Междувременно правят там бизнес на черно.

Флъд се обърна отново към Бакстър:

— Няма да е толкова лесно да върнем нещата каквито са били, след като решим проблема. Ако го решим.

— Знам, че няма лесни неща в тази криза, генерале. Не е необходимо да ми обяснявате очевидното. За мен от най-голямо значение е животът на американските заложници. Ако трябва да променя външната ни политика по въпроси, които отдавна не дават нужните резултати, ще го сторя!

— Ще изложите на риск външната политика и сигурността на страната ни заради петдесетина души?

— Мисля, че започвате да се държите мелодраматично, генерал Флъд.

— Мелодраматично?! — повтори генералът. Лицето му почервеня. — Това е война, Бакстър, а на войната се умира! Саддам ни нападна. Той е платил на този терорист, на този наемник… Наричайте го както си искате! Платил му е да дойде и да ни нападне. Хора като Саддам и този Азис разбират от едно-единствено нещо — сила!

Бакстър погледна предизвикателно генерала. Да проявява несъгласие, беше едно, но да показва неуважение… Това беше прекалено.

— Генерал Флъд, вече знам какво е мнението ви. Сега, ако ми разрешите, бих искал да се заема с един друг проблем…

— Сър — заговори генералът. — Ако — или по-точно, когато стане известно, че в това е замесен и Саддам, американското общество ще поиска веднага да приложим сила. Тогава ще бъдат задавани много неудобни въпроси на онези, които са взимали решенията.

Бакстър започна да губи самообладание.

— Заплашвате ли ме, генерал Флъд?

— Не. — Флъд не сваляше поглед от него. — Само отбелязвам очевидното. Ние не сме единствената страна, която разполага с тази информация. Някои от нашите съюзници знаят какво става и няма да стоят настрани, докато ние подлагаме на риск сигурността им.

— Генерал Флъд — процеди Бакстър, — трябва ли да ви припомням кой е най-висшестоящият военен тук? Аз командвам. — Вицепрезидентът заби показалец в гърдите си. — И сега ще поставя интересите на заложниците над интересите на всеки друг. Няма да се интересувам от чужди страни, дори да са наши съюзници.

Флъд не помръдваше.

— Първо, много добре познавам йерархията в армията. Второ, ще допусна грешка, ако не ви предупредя, че постъпвате изключително глупаво, като пренебрегвате сигурността на нашите съюзници. В желанието си да решите проблема колкото може по-безболезнено вие повеждате най-близкия ни съюзник — Израел — към война.

Преди Бакстър да реагира, вратата се отвори и в залата влезе млада жена в униформа на офицер от флота. Тя се извини и се приближи към Айрини Кенеди. Подаде й лист хартия и бързо излезе.

Доктор Кенеди отвори сгънатия лист и прочете написаното. Беше забравила за това. Стана.

— Извинете ме, господа, но трябва да се заема с нещо спешно. — И излезе от залата.

Мич се радваше, че е взел Адамс със себе си. Без него нямаше да се справи. Командосът вдигна поглед от картата и се обърна към възрастния човек:

— Мислиш ли, че ще се оправиш и с монитора, и с устройствата?

— Да — кимна Адамс.

— Добре. Така ще съм по-свободен и ще мога да внимавам повече. — Рап взе малката раница и извади всички камери, като си остави само пет. След това подаде раницата на Адамс и посочи отбелязаните места на картата: — Ще ги сложа на петте места, които предложи. — Сетне помогна на Адамс да захване малкия монитор за жилетката си.

— Това MP 5 ли е? — попита Райли.

Рап вдигна глава.

— Почти позна — отвърна учуден. — Това е MP 10. Откъде знаеш как изглежда MP 5?

— Баща ми е полицай.

— Това обяснява всичко.

— Какво ще правиш?

— Малка разузнавателна акция.

— Къде?

— Ти наистина не спираш да задаваш въпроси.

— Аз съм журналистка. Това ми е работата.

Лицето на Рап помръкна. Тя не пропусна да забележи това.

— Има ли някакъв проблем? — попита.

— При нормални обстоятелства — вдигна рамене Рап — не бихме имали проблем, но сега мисля, че ще имаме.

— Защо?

— Защо ли? — повтори Мич. — Защото, когато всичко свърши, ти ще искаш да разкажеш историята чрез медията, за която работиш.