Винс Флин - Власт

— Не бих огласила информация, за която не си ми дал разрешение.

Рап прибра беретата в кобура и се облегна на стената.

— А ако не искам да казваш и думичка за цялата тази бъркотия? Ако поискам да се държиш така, сякаш никога не сме се виждали и всичко това не се е случвало?

— Това е невъзможно!

— Значи имаме проблем.

— Защо трябва да си толкова потаен? За кого работиш?

— Не мога да ти кажа.

— Бих искала да знам. Наистина.

— Наистина не мога да ти кажа.

— Значи работиш за ЦРУ. — Райли не го изпускаше от поглед, опитваше се да забележи и най-малката реакция, която да го издаде. — Работиш за ЦРУ. Иначе щеше да ми кажеш.

— Грешиш. Освен това се чудя дали държиш на думата си.

— Да.

— Добре. Тогава един ден, ако успеем да се измъкнем оттук живи, ще ти разкажа за себе си. — Рап се усмихна и на двете му страни се появиха трапчинки.

Райли също се усмихна.

— Значи работиш за ЦРУ — кимна тя.

— Не съм го казвал — отвърна Мич.

Айрини Кенеди стоеше, стиснала слушалката, в кабинета на генерал Флъд. На телефона беше полковник Файн от МОСАД. Току-що й беше прочел доклад за тримата, чиито имена му беше дала предишния ден. За първите двама информацията беше обичайната, но третият беше нещо съвсем друго. Ставаше въпрос за Мустафа Ясин. Полковник Файн беше открил трима с това име. Първият беше петдесет и осем годишен офицер от армията на Йордания, а вторият — осемнайсетгодишен палестински дисидент.

— Би ли повторил какво си намерил за последния Ясин? — каза Кенеди, когато той млъкна.

— Разбира се, но нека те предупредя. Ясин е доста често срещано име тук, така че информацията не е съвсем сигурна. Последният Мустафа Ясин е иракчанин. Името му се свързва с нападението на Кувейт. Информацията ни е доста оскъдна. Според нашето разузнаване прякорът му е Багдатския крадец. Когато иракчаните влезли в Кувейт и започнали да плячкосват, именно на този Мустафа Ясин било възложено да отваря касите и трезорите в банките.

— Какво друго имаш за него? — попита Кенеди.

— Не е много, но не бих се притеснявал. Според мен Азис е привикал онзи осемнайсетгодишен младеж от Газа.

Кенеди искаше да предвиди всички възможности.

— Можеш ли да го намериш?

— В момента хората ми опитват да ги открият. Засега установихме координатите на йорданския офицер.

— Мислех, че държите дисидентите под око.

— Така е — отвърна Файн, — но в момента тук е доста напечено. Според нас ще се разгори поредната интифада.

Кенеди беше така съсредоточена в проблемите тук, че въобще не се беше сетила какво бе предизвикала кризата в чужбина. Това, което казваше Файн, беше сериозно. Ако не побързаха да се намесят, нещата щяха да се влошат.

— Бен, много ще ми помогнеш, ако намериш това хлапе.

— Най-добрите ми хора са се заели, Айрини. Уверявам те, ще го намерим.

— Благодаря ти, Бен. Нещо друго?

— Ами… — Той замълча. — Говори се, че сте успели да хванете шейх Харут миналата нощ.

— Кой говори?

— Няколко източника. Англичаните мислят, че сме или аз, или ти. Тъй като не съм аз, реших, че трябва да си ти.

— Сега не е най-подходящият момент да обсъждаме този въпрос, но когато науча нещо ново, веднага ще ти се обадя.

Този път Файн мълча дълго.

— Айрини, в правителството ни има хора, които са доста… раздразнени от развитието на кризата.

Кенеди седна на стола на Флъд. Всеки друг на нейно място би казал на полковника, че САЩ ще се справят и че ще е най-добре, ако съюзниците им си държат мнението за себе си.

— Страхуваме се, че правителството на САЩ ще се съгласи с някои от исканията на терористите, а така ще ни поставите в особено неизгодно положение — продължи Файн.

Кенеди знаеше, че Израел са заложили много.

— Бен, хората като нас не се занимават с политика. Ние само съветваме. Искам да те уверя, че отстояваме принципите си и не забравяме ангажиментите си към Израел и към мирния процес в Близкия изток.

— Някои политици у нас станаха доста нервни — повтори Файн. — На мнозина не им харесва, че се опитвате да се споразумеете с Азис… Че загърбихте принципа да не се преговаря с терористи.

Кенеди внимателно подбра думите си.

— И в нашето правителство има доста хора, които не харесват развитието на събитията, но…

— Кой взе решение да се преговаря?

— Бен, не съм убедена, че можем да дискутираме това.

— Добре, тогава ще ти кажа още нещо. Ние имаме ясна представа накъде отива всичко и ще направим каквото е необходимо за националната ни сигурност. — Файн замълча и повтори твърдо: — Всичко необходимо.