Винс Флин - Власт

Азис изключи телевизора. Щеше да ги накара да си платят! Някой щеше да умре заради това! Изправи се рязко и тръгна към вратата.

Специален хеликоптер „Блек Хоук“ отведе Стансфийлд, Кембъл, Флъд и Айрини Кенеди обратно в Ленгли. Когато влязоха в контролната зала на седмия етаж, всички останаха смълчани, взрени в мониторите. Един от дежурните офицери се беше обадил на Кенеди и й беше казал какво става. Ако трябваше да бъде искрена, не беше никак учудена.

Томас Стансфийлд гледаше безизразно малките монитори. Флъд и Кембъл беснееха вътрешно. Бяха свикнали всеки път, когато издадат заповед, тя да бъде изпълнявана.

В момента освен изображението от първата поставена камера, в спалнята на президента, се виждаха още четири различни места на втория етаж. Тези камери не можеха да се включват сами, което означаваше, че Мич Рап не се бе подчинил на заповедта на генерал Кембъл.

— Опитахте ли се да се свържете с него? — обърна се Кенеди към дежурния офицер.

— Няколко пъти.

— И? — Но знаеше какъв ще е отговорът.

Директор Стансфийлд пристъпи по-близо до мониторите. Две от камерите показваха стълбища. Другите две покриваха коридора, който вървеше от изток на запад на втория и на третия етаж. Докато Стансфийлд се взираше в изображенията, се включи още една камера. Показа стълбище, което беше непознато за директора. Техниците и дежурните агенти запрелистваха чертежите на сградата. След по-малко от минута един от техниците каза, че това са стълбите, които водят от третия етаж към покрива.

Стансфийлд се обърна към другия край на залата, където Кембъл и Флъд спореха оживено. След секунди в главата му вече се беше оформило решение.

— Да отидем в кабинета ми — приближи се до генералите той.

Кимна на Кенеди да се присъедини към тях и се отправи към вратата.

— Това е абсолютно неприемливо — заговори Кембъл още щом бравата щракна зад тях. — Аз му дадох ясна заповед! Не ме интересува какви са причините, поради които върши това! Не можем да му позволим да тича насам-натам и да прави каквото си поиска. Какво ще стане, ако го хванат? А ако убие някой от хората на Азис? Трябва да предвиждаме всеки ход! Момчето ви трябва да изпълнява заповедите или… — Кембъл замълча.

— Бихте ли искали да добавите и вие нещо, генерале? — обърна се Стансфийлд към Флъд.

— Няма какво повече да кажа — отвърна Флъд. — Рап не е прав и трябва да му повлияем.

Стансфийлд заобиколи бюрото си и застана до прозореца. Навън беше слънчев топъл ден.

— В момента мненията ни се разминават, господа — обърна се към генералите директорът. — Ще ви кажа как аз виждам положението. Пред нас стои човек, който е обучен да работи сам. Този човек е свикнал да остава сам с дни и дори със седмици на бойното поле, без никой да се намесва в работата му. Мич Рап не е обикновен войник. Може да преценява кога е най-подходящият момент да нападне или да се скрие. Той е най-добрият, когото съм срещал. — Стансфийлд замълча. После продължи, сякаш четеше лекция в университета: — Той има най-ясна представа за положението не само защото е вътре, а и защото не е подложен на напрежението, на което сме подложени ние. Най-важното е, че не му се налага да си има работа с вицепрезидента Бакстър. — Стансфийлд скръсти ръце. — С цялото си уважение, господа, и двамата знаете, че мнението ми за вас е особено високо, но трябва да разберете. Мич не е войник. От първия си ден в ЦРУ го учим да мисли независимо. Ако искате да се ядосате за това, за което имате пълното право, изкарайте си го на мен. Аз отговарям за него.

Директорът отново замълча, за да им остави време да помислят. Сетне продължи:

— С вас двамата допуснахме грешка. — Той посочи Кембъл и Кенеди. — Не искам да присъствате на повече срещи. Искам да стоите тук и да гледате как напредва Рап. Има доста проблеми, които трябва да посрещнем ние с генерал Флъд. Искам вие да останете с Мич и да се опитвате всячески да му помагате. Той е нашите очи. Мисля, че той прави това, за което го изпратихме вътре. Генерал Кембъл, ако искате да отидете в контролната зала и да прочетете лекцията си на Мич, добре. Разбира се, имате право да го направите и аз няма да ви преча, но няма да има никаква полза от думите ви, защото той няма да ви послуша. Това, което предлагам, е да поговоря с него и да му обясня, че е от особена важност да се свързва с нас и да ни информира, за да имаме готовност и ние да реагираме, ако нещо се обърка.

Телефонът на бюрото му иззвъня остро. Стансфийлд погледна дисплея и се намръщи. Лампичката продължаваше да мига, а той се чудеше дали да отговаря. След още две позвънявания ръката му посегна към слушалката.