Винс Флин - Власт

— Очевидно е, че нашият човек е вторият — намеси се генерал Флъд.

— Възможно е — съгласи се Айрини, — но да предположим, че е третият. Да предположим, че Азис е взел със себе си този крадец, защото е виждал вероятност президентът да се скрие в бункера. Нека предположим, че Азис каза на директор Стансфийлд: „Не бъдете толкова сигурен“, защото президентът не е в безопасност, както си мислим ние.

Мъжете впериха погледи в нея.

— Мисля, че трябва да уведомим вицепрезидента Бакстър — рече накрая генерал Флъд.

— Още не — отвърна директорът на ЦРУ. — Трябват ни доказателства.

— Как ще ги осигурим?

— Имам една идея — кимна Стансфийлд.

Рап прекосяваше дългата зала на втория етаж. Залата беше осветена от ярките утринни лъчи. Рап и Адамс бяха напуснали тайната стая преди час и бяха поставили всички пет камери, като ги бяха проверили дали работят. Не се бяха натъкнали на следи от терористите. Рап се чувстваше по-спокоен, след като имаше осигурено наблюдение.

Как се чувстваха в Ленгли, беше друг въпрос. Рап знаеше как ще реагират още преди двамата с Адамс да излязат от тайната стая. Да стои на едно място и да се крие обаче, не беше характерно за него, особено когато си имаше работа с хора като Азис.

Връщаха се към спалнята на президента. Адамс вървеше отпред. Рап застана на прага и огледа стаята. От тялото на мъртвия терорист започваше да се носи лека миризма.

— Трябва да се облекча — промърмори Адамс.

Рап кимна. Адамс влезе в банята и затвори вратата след себе си. След две минути се върна при партньора си.

— Изчакай малко — заговори тихо — и ще разбереш какво е. Като остарееш.

— Да, ако остарея. Хайде да видим какво прави Анна.

Адамс влезе пръв и натисна скрития бутон. Стената се премести и Адамс влезе в тайната стая. След него вътре провря глава и Рап.

— Искаш ли да ползваш тоалетната? — попита той.

Райли кимна.

— Ела с мен, но не вдигай шум. — После се обърна към Адамс: — Наблюдавай стълбищата и ако стане нещо, ме предупреди.

Райли се изправи и последва Рап. Опитваше се да върви тихо. Влезе в банята и застана пред огледалото. Синината на лицето й беше голяма. След като ползва тоалетната, тя изтърка ръцете си със сапун, изми лицето и ръцете си и ги подсуши с чиста кърпа. Сетне насапуниса една от кърпите, а втора намокри. След това взе принадлежностите за бръснене на президента и загърна всичко в трета кърпа. Секунда по-късно излезе.

— Какво е това? — попита Рап, когато видя кърпата.

— Принадлежности за лична хигиена — отвърна Райли.

— За мен ли са?

Райли замалко не избухна в смях.

— Не, за мен.

Щом затвориха зад гърба си вратата на тайната стая, Рап коленичи и включи радиостанцията. Адамс проверяваше дали камерите работят.

— Железния вика контролната зала. Чувате ли ме? Край.

Учуди се, като чу кой му отговори.

— Железен, изглежда, беше малко зает през последните няколко часа, откакто говорихме.

Рап се подвоуми.

— Да, сър. Мисля, че постъпих правилно.

— Обзалагам се, че си прав — отвърна Стансфийлд, — но отсега нататък всеки път, когато решиш да правиш нещо, бъди тъй добър да ни осведомиш. Съвсем ясно получаваме и видео и аудиосигнал от теб. Сега има нещо много по-спешно, с което трябва да се заемеш. Имаме причини да вярваме, че президентът е в опасност.

— Бихте ли повторили?

— Има вероятност Азис да е взел със себе си човек, който е специалист по отваряне на метални врати. — Настъпи тишина. — Разбра ли ме?

— Да. Колко бързо искате да се заема с това?

— Колкото се може по-скоро, но без да подлагаш на риск живота си и операцията.

Рап се замисли. Бункерът беше в мазето на трето ниво. Единственият начин да влезе там беше стълбището, където миналата нощ бяха поставили часови.

— Сър, нека го обсъдя с Милт. Ще ви се обадя след пет минути. — Рап остави слушалката и се обърна към Адамс: — Давай чертежите. Искам да ми покажеш всички входове и изходи към мазето на трето ниво.

Адамс извади най-горния лист от свитъка и го разстла на пода.

— Това е. Има само едно стълбище, което води натам. По него минахме на идване. — Адамс вдигна поглед. — Ако ми кажеш какво точно търсиш, ще мога да ти помогна повече.

Райли се приближи, застана на колене край Рап и погледна чертежа на пода.

— Какво е това? — попита заинтригувано.

Рап се обърна. Време беше да отстрани тази пречка.

— Анна, трябва да поговорим — каза внимателно.

— За какво? — Тя вдигна поглед от чертежа.