Винс Флин - Власт

— Трябва ми възможност да говоря свободно с Милт, а не мога, докато ти си тук. Затова искам да ми обещаеш нещо.

— Разбира се.

— Искам да подпишеш документ, че няма да казваш това, което си чула или видяла тук.

Райли се отдръпна като ужилена.

— Няма да стане! Правителството не може да ме принуди да мълча. Аз съм журналистка.

Рап се ядоса. Пред него стоеше една красива и егоистична млада жена.

— Добре — промълви безизразно. — Ще помня, че сега най-важни са кариерите ни. Вероятно е трябвало да си го спомня и миналата нощ. — Рап се обърна и вдигна слушалката на радиостанцията. — Железния вика контролната зала. Край.

— Какво трябва да значи това? — попита Райли притеснено.

Рап й направи знак да млъкне.

— Ще отидем да проверим — заговори в слушалката. — Това ще е само малка разузнавателна акция. Ако срещнем някаква пречка, веднага ще прекратим акцията. Край. — Изслуша отговора и добави: — Тъй вярно.

После остави слушалката.

— Да тръгваме, Милт. Ще продължим разговора в асансьора. — Рап взе пистолета си и се изправи.

Райли посегна да го хване за ръката.

— Чакай малко! — каза бързо. — Защо така изведнъж се промени?

— Заради твоето отношение. Снощи, когато онзи те довлече тук, за да те изнасили, аз изключих радиостанцията, защото шефовете ми щяха да ми наредят да си остана скрит, да не излагам на риск операцията. Щяха да кажат, че един човек не е по-важен от цялата операция. Това, което извърших, няма да се отрази много добре на кариерата ми, но там, в президентската спалня, имаше една жена, която се нуждаеше от помощ, и един престъпник, който трябваше да умре! — Рап се обърна към Адамс: — Да вървим.

Райли отвори уста, но той я спря:

— Анна, вече казах Каквото имах да казвам. Ще видя дали мога да намеря лист и химикалка, за да започнеш да пишеш веднага. — С тези думи Рап натисна бутона, отвори вратата и излезе.

Влязоха в тесния асансьор. Адамс затвори вратата и натисна един бутон. Рап се беше облегнал на стената. Беше ядосан. Взимаше нещата много навътре.

Прогони от съзнанието си Анна Райли и вдигна очи към Адамс. Възрастният мъж го гледаше някак странно.

— Какво? — попита Раи, сякаш искаше предварително да се защити.

— Не мислиш ли, че беше много строг с нея? — попита Милт.

— Тя не е от значение — сопна се Рап. — Имаме по-важна работа.

— Ще ме осветлиш ли за секретната информация? — попита Адамс.

— Да. Предполагат, че Азис е взел със себе си някакъв човек, който отваря каси и метални врати.

На лицето на възрастния човек се изписа изненада.

— Лоша работа — промълви той.

— Лоша — поклати глава Рап. — Ние трябва да разберем дали Хейс е в безопасност, или не.

Адамс се замисли. Измъкна един чертеж и го опря на стената.

— Бункерът е ето тук — посочи с пръст.

— Има само един вход, нали? — попита командосът.

— Не съвсем — отвърна Милт. — Подръж го от тази страна за момент.

Рап притисна листа с длан, а Адамс го заразглежда.

— Има още един път към мазето на трето ниво — продължи след малко. — Това е преддверието към бункера. Не съм много наясно защо са построили това помещение тук, но обикновено става така, когато реконструираш стари сгради. — Адамс посочи друга точка на чертежа. — Това е котелното, откъдето влязохме, а това е помещението, през което се минава, за да се влезе в бункера. — Адамс прокара пръст по правия коридор, после продължи наляво и посочи една врата. — Това е единият от двата начина да се проникне в преддверието. Метална врата, дебела десетина сантиметра. От другата страна на тази стена отново в преддверието има още една метална врата. Вероятно през нея е минал президентът, за да влезе в бункера.

— Защо ми го казваш? — попита Рап.

— Защото до тази врата се стига по един тунел, който минава под цялото Западно крило, до което от другата страна се стига по дълга редица стълби направо от Овалния кабинет. — Адамс извади друг чертеж и го отвори. — Този тунел навремето е бил бункер, докато не са решили да построят новия. Тунелът продължава до малка площадка. От нея може да тръгнеш надолу към преддверието на бункера или нагоре към една от тайните врати.

— Къде е тази тайна врата? — попита Рап.

Адамс отново вдигна предишния лист.

— Точно тук. Малко по-надолу по коридора от мястото, където сме сега.

— Идеално.

— Не съвсем — поклати глава Адамс. — Вратите, които водят към преддверието на бункера, се запечатват херметически с гумени уплътнения. Ако слезем от тази страна и стигнем до вратата, няма да можем да видим или да чуем каквото и да е, без да я отворим. Съмнявам се, че би искал да постъпиш така.