Винс Флин - Власт

— Не съм сигурен, но мисля, че беше Рафик Азис. Или, ако не е бил той, е бил някой от хората му.

Уорч кимна.

— Казах ви за обаждането, което получих от Айрини Кенеди точно преди да атакуват. — Хейс кимна в отговор. — Никога не съм виждал този човек на снимка, но който и да е бил онзи в Овалния кабинет, никак не харесах погледа му.

— Аз видях негова снимка, но беше доста стара.

— Сър, ще ви разбера, ако не искате да ми отговорите. — Хейс кимна. Агентът продължи: — Имам подозрения, но бих искал да знам със сигурност. Какво са предложили тези терористи на Демократическата партия, че са получили лична среща с вас?

Хейс се замисли. Политическите му инстинкти казваха да не отговаря на въпроса.

Алчността беше показала грозното си лице. Намираха се в това положение заради един корумпиран партиен лидер! Хейс знаеше как е най-правилно да постъпи. После, когато всичко приключеше, адвокатите и съветниците му щяха да настояват да мълчи, да не казва нищо.

Хейс заразказва на Уорч какво се бе случило.

Азис се беше ухилил от ухо до ухо. Гледаше по телевизията как специалистите правеха анализ на всяка дума от речта му. Беше облякъл отново камуфлажната си униформа и седеше в Оперативната зала. Държеше дистанционното управление в ръка и гледаше едновременно шест канала. Най-голямо внимание отделяше на Ен Би Си, който беше пуснал на централния голям екран, но всеки път, когато видеше на екрана на другите телевизори да се показва човек от ФБР, мигновено включваше звука.

Анализът, който правеха, беше точно такъв, какъвто очакваше. Засега любимото му изказване беше на един баптистки свещеник, който беше отбелязал „голямата доза религиозна толерантност в речта на господин Азис“.

Всички тези хора един през друг се надпреварваха да говорят за мирното решаване на кризата, все едно този момент щеше да настъпи скоро. Говореха неща като: „Сега топката е в ръцете на вицепрезидента Бакстър. Ако иска да намери мирно решение на проблема, това ще е най-големият му шанс.“ На Азис такива думи му харесваха. Това означаваше, че няма повече да упражняват натиск върху него. Ако всичко продължеше по план, скоро той щеше да постави последното си условие и щеше да си замине за родината. Щатите щяха да се съгласят и с последното му искане и заедно със съюзниците си отново щяха да започнат да търгуват с Ирак. Докато на масата на преговорите не се намесваха оръжията за масово унищожение, всички щяха да са съгласни с изключение на Великобритания и Израел.

Азис потърка брадичка и се замисли за момента, в който щяха отворят вратата на бункера и щяха да хванат президента на САЩ. Щеше да изпита неописуема радост да допре пистолет до главата му и да го гледа как се моли. След като накараше Хейс да разбере, че животът му е пред своя край, Азис щеше да му покаже начин, по който да решат кризата, и отново да му даде надежда. След това щеше отново да облече костюма си и да се появи по телевизията, но този път в компанията на президента Хейс.

Всичките онези военни и агенти от Тайните служби, които бяха се заклели, че президентът е в безопасност, щяха да са посрамени!

Азис мислеше за предстоящите си успехи, когато на един от екраните някакво лице привлече вниманието му. Той мигновено свали крака от масата и вдигна дистанционното. В средата се появи снимката на шейх фара Харут. Очите на Азис се разшириха, когато чу, че Иран протестирал пред ООН за отвличането на ислямския духовник.

— Имаме щастието да ни гостува Шийла Дън — заговори водещият. — Шийла, статията ти е на първа страница на „Поуст“. Би ли ни обяснила какво е общото между тази статия и разговорите между Иран и Обединените нации?

— Да. — Тя погледна право в обектива. — От надежден източник получих информацията, че ЦРУ са предупредили Тайните служби за предстоящото нападение. Предупреждението било дадено няколко минути преди нападението.

— Какво е мястото на шейх Харут и Иран в цялата тази ситуация? — продължи водещият.

— Иран подаде оплакване в Обединените нации, че командоси от неизвестна западна страна са отвлекли шейх Харут от град Бандар Абас преди три дни. Шейх Харут е духовният водач на групировката Хизбула и двамата с Рафик Азис са много близки. Така че оттук правя заключението, че ЦРУ са получили информация за нападението от шейх Харут.

— Знаем ли каква е била ролята, ако е имало такава, на ЦРУ в отвличането?

— Не. — Дън поклати глава, сякаш и тя бе разочарована. — Пентагонът и Централното разузнавателно управление отказаха да коментират.