Винс Флин - Власт

Азис кимна към мъжа на пулта да прекъсне предаването. После тръгна към Оперативната зала, за да гледа шоуто по всички световни канали.

Вицепрезидентът Бакстър гледаше изявлението на Азис онемял. Лимузината се движеше плавно от Ленгли към Морската обсерватория. Няколко мотоциклета и две полицейски коли я следваха плътно. Далас Кинг седеше до Бакстър на просторната задна седалка и говореше по мобилния си телефон. Радваше се, че трябва да прави нещо, а не да мисли за провалящата му се кариера.

Не отделяше поглед от малкия телевизор.

— Не! Не си губете времето да задавате обичайните въпроси! Не ме интересува за кого са гласували на последните избори или дали имат намерение да гласуват отново. Не ме карайте да повтарям! Този проблем е отвъд партийните различия. Искам информация и я искам до един час! По-късно ще дойдем, за да направим анализ. — Кинг млъкна и се заслуша в думите на човека от Демократическата партия, с когото говореше. После нервно закима. — Не ме ли чувате? Не искам да ми казвате резултатите. Искам да ми кажете мнението си! — Отново се заслуша. — Да, добре. След като вземем някакво решение, ще проверим с какви гласове разполагаме, за да го подкрепим, но сега искам да разбера какво мислят за този човек. — Кинг замълча и се загледа в телевизора. Азис се беше представил по-добре от половината политици! Говореше гладко. Изглеждаше искрен. По дяволите, беше фотогеничен! — Не забравяйте да ме информирате за отношението на жените към него. Да, само няколко въпроса!

Отмести телефона от ухото си и погледна шефа си. Изражението на Бакстър се беше променило от искрено учудване към нещо средно между гняв и примирение.

— Направо ни прекара! — промълви, без да отделя очи от екрана. — Медиите ще ни разнищят за този неуспешен опит да вкараме агенти в сградата.

„Почакай да разберат, че съм уредил посещение на един от ония в Белия дом!“ — изстена мислено Кинг.

— Медиите няма да ни създадат проблеми — каза гласно. — До утре това ще е минало, защото ще се случи нещо друго.

— Не мисля — възрази Бакстър. — Над този инцидент е написано с големи букви „федерално разследване“.

— Цялата история се свързва с „федерално разследване“ и този инцидент ще е само една малка част. Освен това ние ще излезем чисти от тази каша. Генерал Флъд вече пое вината за случилото се, и то пред директора на ФБР Роуч. А той ще е човекът, който ще води разследването.

— Не знам… Все още историята ми понамирисва — промърмори Бакстър.

— Не забравяй, че когато всичко свърши, най-добре ще се чувства онзи, който мирише на рози, а аз ще се постарая това да си ти.

— Далас — направи гримаса Бакстър, — не мисля, че гледаш реално на нещата. Те ще искат да знаят дали съм дал разрешение за тази операция.

Кинг извърна лице. Искаше му се да зашлеви вицепрезидента и да кресне: „Само ако знаеше какви проблеми имам аз!“

— За последен път ти казвам — не се притеснявай за медиите — изрече. — Аз ще се оправя с тях. Трябва да си събереш мислите и да започнеш да се държиш като президент. Трябва да заемем някаква позиция по този проблем и ако нещата се развият така, както мисля, смятам, че ще имаме възможност да излезем сухи.

— И как по-точно ще се измъкнем? — озъби се Бакстър.

— Все още не знам, но ще го измисля.

— Най-добре да свикам на съвещание Националния съвет за сигурност — въздъхна вицепрезидентът.

Кинг кимна.

— Изглежда, това е най-добрият ход в момента.

— Заеми се — махна с ръка Бакстър.

— Къде и кога?

— В десет, в Пентагона. — И се загледа през прозореца на лимузината.

— Вие знаете какво прави той, нали? — викна Рап в слушалката на портативната радиостанция. Гледаше стената пред себе си с празни очи, докато слушаше какво му казва генерал Кембъл за речта на Азис. Бяха му я пуснали по радиостанцията. Но Рап нямаше нужда да я слуша. Знаеше съвсем точно какви са намеренията на Азис. — Да. Праща ви за зелен хайвер.

— Моля? — кресна генералът.

— За зелен хайвер! — повтори Мич. — Иска политиците да вземат решението. След като изпълните исканията му, ще избяга и след година ще повтори акцията.

— Ами ако наистина иска да обяви примирие? — намеси се Айрини Кенеди.

— И дума не може да става за подобно нещо — отвърна Рап.

— Откъде си сигурен?

— Айрини, моля те! Добре знаеш, че той не дава пет пари нито за американците, нито за арабските си „братя и сестри“. Изразява интересите на групировки, които искат да изтрият Израел от лицето на земята. Колкото до нас, би прерязал гърлото на всеки, който се изпречи на пътя му.