Винс Флин - Власт

Не знаеше с какво се занимава Кинг, а и не я интересуваше. Знаеше само, че е млад, привлекателен и че посещава бистрото поне веднъж в седмицата, всеки път с различна жена. Красивата азиатка се питаше кога най-сетне този мъж ще я покани на среща.

Докато Кинг я целуваше, жената провря ръка под сакото му. Нежното докосване го възбуди. Вдъхна парфюма й и се усмихна:

— Ким, ти си прекрасна! Както винаги.

— Благодаря. — Тя отдръпна ръка от кръста му.

Кинг очакваше да го попита какво става в Белия дом. Момичето не каза нищо.

Той й намигна и тръгна към задната част на ресторанта.

Беше претъпкано. Кризата със заложниците беше дала на хората тема за разговор. За собствениците на барове и ресторанти във Вашингтон такива инциденти бяха като голямо спортно събитие. Някои от присъстващите разпознаха шефа на екипа на вицепрезидента и зашушукаха.

Кинг се оглеждаше. Скоро я видя. Шийла Дън седеше на една от масите, отворила пред себе си преносим компютър, и говореше по мобилния си телефон.

— Той е тук — изрече тихо, щом го забеляза. — Ще ти се обадя по-късно. — Трийсет и четири годишната репортерка остави телефона на масата, но чашата с вино продължи да държи в ръка. — Далас, къде беше, по дяволите?

— Съжалявам. — Кинг се наведе да целуне русата жена.

— Остават ми петнайсет минути да предам статията и редакторът ми ще ми откъсне главата, ако не спазя срока.

Кинг седна в сепарето. Един от сервитьорите се приближи към него. Шийла Дън вдигна почти празната си чаша.

— Още две от същото — каза. После се обърна към Кинг: — Закъсня с един час. През това време доста пъти ми мина през ума, че не си заслужава да се занимавам с теб.

— Извини ме — заговори Кинг, — но не знам дали ти е известно, че в Белия дом имаме доста проблеми в момента.

— Не ми говори глупости, Далас! Много добре знам какво става там, но и аз имам срокове, така че, когато кажеш, че ще бъдеш тук в точно определено време, бъди! Не очаквай от мен да се държа като някоя от онези, които въртиш на малкия си пръст! — Пое дълбоко въздух и скръсти ръце.

Повечето от жените, с които се срещаше Далас Кинг, бяха прекрасни, но им липсваше нещо. Шийла Дън беше различна. Не беше първа красавица, но мозъкът й работеше. Пък и беше омъжена. Нещо, което преди години Кинг възприемаше като пречка, но сега предпочиташе. Тук ставаше въпрос само за секс. Не беше необходимо да прахосва пари и да играе безкрайни игрички.

Бяха се запознали още в деня, когато Далас беше пристигнал във Вашингтон. Тя беше една от репортерките на „Вашингтон Поуст“, която се занимаваше с политиката. Като шеф на екипа на Бакстър Далас Кинг се беше превърнал в ценен източник на информация.

Той се пресегна през масата и я хвана за ръката.

— Какво е положението със съпруга ти?

— Гадно.

— Кога за последен път сте си лягали? — попита той, като погали ръката й.

— Далас, това не те засяга! — отвърна рязко Шийла.

— Добре… Не си длъжна да ми отговаряш. Но си прекалено красива жена, за да бъдеш самотна.

— Далас, нека да сменим темата.

Знаеше, че Кинг я желае, и мислеше, че сега е най-подходящият момент. Все пак историята си я биваше! Ако да си легне с Кинг, означаваше, че ще получи информация, беше готова да го направи.

Сервитьорът донесе питиетата им. Далас отпи глътка от сухото мерло.

— Няма да повярваш какви неща се случват там! — каза.

— Например?

— Онази тъпа кучка Тътуайлър е причината Шварц и секретарката му да са мъртви. Нейна беше идеята да изпратят на оня откачен само част от парите. — Кинг млъкна. Отпи още една глътка и си спомни за предупреждението на мъжа от ЦРУ, че Азис ще реагира точно така. — Опитах се да я спра, но тя не ме послуша. Знаеш каква е. Вчера в Пентагона тя се зае да ръководи срещата. Проклетата жена завижда страшно много на мъжете. Не може да приеме идеята, че военните знаят по-добре от нея какво да правят в такива ситуации. — Кинг отново замълча. — Трябваше да я отстранят. Тя изпадна в истерия и я закараха в „Бетесда“.

— Шегуваш се! — промълви Шийла.

— Не — поклати глава Кинг. — Де да беше така!

— Добре, след като Тътуайлър е отстранена, какво смятат да правят ФБР? — Кинг вдигна рамене и махна на сервитьора. — Хайде, Далас, кажи ми нещо! Не искам да ми издаваш държавни тайни! Какво ще правят оттук нататък ФБР?

Далас я погледна над чашата си.

— Планират да вкарат в играта всичките сили, с които разполагат. Събират информация и се опитват да намерят някакъв начин да излязат от създалото се положение. Шърман им каза, че докато не измислят как да измъкнат останалите заложници, няма да предприемаме нищо.