Винс Флин - Власт

— Опасявам се, че няма да ни се удаде възможност, сър — отвърна Стансфийлд. — Какво ще стане, ако следващото му искане е неприемливо? — Директорът беше решил да изчака пълния доклад на доктор Хорниг, преди да запознае присъстващите с получената от Харут информация.

— Точно сега не искам да мисля за това.

Генерал Флъд се наведе напред:

— За съжаление точно сега трябва да помислим върху това. Трябва да сме готови да действаме, ако ситуацията излезе извън контрол.

Бакстър се подвоуми. Всички погледи в стаята бяха насочени към него, а той всячески искаше да не взима решение. Защо трябваше той да се превръща в касапин?

— Добре — започна колебливо, — погрижете се всички да са по местата си. Когато му дойде времето, аз ще дам заповедта.

Генералът и Стансфийлд си размениха недвусмислени погледи. Бакстър нямаше качества на водач.

Вицепрезидентът се облегна на масата и потърка очи. После погледна началника на екипа си.

— Хайде да направим почивка и да се срещнем тук след трийсет минути. Трябва да остана за малко сам… Поне така мисля. — Всички с изключение на Кинг станаха. — Ти също, Далас. Иди виж какво прави Мардж. — Кинг кимна и последва останалите.

Беше невъзможно да се стигне от Ленгли до Капитолия. Улиците бяха задръстени от коли и минувачи, които искаха да видят какво става в Белия дом. Рап зави от Втора улица по Пенсилвания Авеню и се опита да изпревари едно такси, чийто шофьор караше лудо. Няколко пресечки по-надолу зави наляво и намери къщата, която търсеше.

Паркира и погледна часовника в колата. 9.16 часът. В Белия дом трябваше вече да се е случило нещо. Той посегна към мобилния си телефон, но после спря. Сега на Айрини само това й трябваше. Излезе от колата, свали тъмните очила по-надолу на носа си и тръгна по тротоара.

На верандата стоеше Милт Адамс, дребен, с обръсната глава. Мургавата му кожа блестеше на слънцето.

Когато Рап се запъти към него, отнякъде изскочи огромна немска овчарка. Рап потисна инстинктите си. Мразеше кучета. Те често представляваха заплаха за мисиите му.

— Руфус, на място! — Гласът на Милт Адамс беше необичайно плътен. Овчарката замръзна. После изтича зад стопанина си и седна от лявата му страна. Адамс се пресегна и погали кучето по врата. — Браво! Добро момче.

Рап се приближи.

— Вие ли сте господин Круз? — попита Адамс.

— Да. — Рап се качи по стълбите и протегна ръка. — Вие трябва да сте Милт Адамс.

— Да. Радвам се да се запознаем.

— Аз също.

— Заповядайте. Приготвил съм всичко необходимо.

Двамата мъже влязоха в къщата. Кучето ги последва. Адамс извади две чаши.

— Ще пиете ли кафе?

— С удоволствие.

Немската овчарка седна до Рап. Близостта й го изнервяше.

Адамс сипа кафето и се обърна.

— Не обичате кучета, нали? — попита.

— Ами… не особено.

Адамс му подаде чашата.

— Имали ли сте проблеми с кучета преди? Хапали ли са ви?

— Няколко пъти. — Рап потръпна.

Адамс започна да подозира госта си. Дългата коса и белегът го караха да се съмнява дали този човек наистина работи за Тайните служби.

— Не се притеснявайте — каза Адамс. — Докато не ме нападнете, Руфус няма да ви направи нищо. Да слезем в мазето. Там е всичко.

Рап последва Милт през кухнята. Проклетото куче не ги оставяше на спокойствие.

В мазето Рап спря и се огледа. Подът беше боядисан в сиво и беше идеално чист. По стените висяха различни инструменти. Край отсрещната стена бяха подредени шест метални шкафа, като върху всеки имаше списък със съдържанието му. Вдясно имаше маса с компютър. По средата на стаята с бял чаршаф беше покрито нещо голямо. Рап наведе глава и се опита да види какво има под чаршафа.

Адамс спря до масата вляво, където беше разпънат голям син лист.

— Това са плановете на Белия дом. Директор Трейси ми каза, че искате да намерите начин да влезете в мазето под личните помещения незабелязано. — Рап кимна. Адамс го изгледа преценяващо. — Нещо ми подсказва, че не сте от Тайните служби, господин Круз…

— Да, не работя за Тайните служби.

— За кого работите?

— Аналитик съм за ЦРУ.

— Аналитик, друг път! — избоботи весело Адамс. После нави ръкава на ризата си и показа дълъг белег, който започваше от лакътя и свършваше при китката. — Получих го в Иво Джима. Направи го един побъркан японец. — Адамс посочи лицето на Рап. — Вие също имате прекрасен белег на лицето, но почти не се вижда, ако не ви гледат отстрани. Въпреки това аз мисля, че преди време бил доста по-голям и грозен като този на ръката ми. Не сте го получили, докато сте анализирали сателитни снимки, нали?