Винс Флин - Власт

Азис също носеше пейджър и мобилен телефон за всеки случай. Ако пейджърът му позвънеше, това щеше да означава едно от двете — или американците атакуват, или компютърът се е развалил. Ако с компютъра имаше проблеми, Азис лично щеше да спре броенето с мобилния си телефон. Ако и това не проработеше, значи американците го нападаха.

Екипът за бързо реагиране беше разположил щаба си на четвъртия етаж в една от конферентните зали в бизнессградата от другата страна на улицата, откъдето се виждаше ясно Западното крило. Голямата маса беше избутана до едната стена и върху нея бяха наредени поне дузина телефони. Край другите стени имаше преносими маси, на които също бяха сложени телефони, компютри, телевизори и факсове. Половината телефони бяха свързани с командната зала на ФБР. По стените бяха закачени карти на вътрешното разположение на помещенията в Белия дом. Мъже и жени, облечени в сини якета с надпис „ФБР“ на гърбовете, седяха пред мониторите или говореха по телефоните. Присъстваха и двама агенти — специалисти по водене на преговори, които владееха перфектно арабски език.

Специален агент Скип Макмахън стоеше край прозореца и гледаше към площад „Лафайет“. Беше бесен. Часове след нападението срещу Белия дом медиите бяха започнали преки предавания направо от северната стена на Белия дом. Когато Макмахън беше пристигнал, една от първите му заповеди беше да разкарат снимачните екипи оттам.

Часове по-късно, малко преди настъпването на зората, Макмахън се опитваше да поспи на дивана в кабинета си в Хувър Билдинг. Събудиха го с новината, че някакъв федерален съдия се е намесил от името на половината телевизии. Сега Макмахън гледаше разиграващия се на площад „Лафайет“ цирк. В северната част на парка се бяха събрали трите местни телевизии и Си Ен Ен и предаваха едновременно от импровизирано студио.

Макмахън реши, че е по-добре да изчака да се съберат всички големи клечки и чак тогава да им представи ситуацията. Погледна часовника си. Беше 8.34 часът. Щяха да пристигнат всеки момент.

Бе успяла да остане жива през първите двайсет и четири часа!

Анна Райли се чувстваше добре, като се има предвид през какво беше минала. Гърбът й бе схванат. Терористите не ги бяха оставили да спят. Будеха ги веднъж на всеки час. Пребиха пред очите на всички няколко случайно избрани заложници. Жените трябваше да се страхуват и от друго. Малко след полунощ млада руса жена беше издърпана от стаята от терориста, който беше последвал Райли в тоалетната. Райли не знаеше колко време беше отсъствала младата жена — терористите им бяха взели часовниците, за да ги объркат още повече, — но й се стори, че я нямаше поне няколко часа. Когато най-сетне жената се върна, дрехите й бяха раздърпани, а в очите и се виждаше онова, което Райли беше видяла преди много години в собствените си очи.

Погледна към Стоун Алигзандър. Сакото му беше грижливо сгънато и подложено под главата му. Беше благодарна, че най-сетне бе престанал да плаче. Колкото по-малко внимание привличаха, толкова по-добре.

Тя прибра кичур коса зад ухото си и внимателно, без да вдига глава, се огледа. До вратата на пост стояха двама. Райли знаеше, че не само на нея й се ходи до тоалетна, но след случилото се миналата вечер никой не смееше да попита.

Единият от похитителите я гледаше. Същият, който беше измъкнал през нощта русата жена.

Анна Райли беше преживяла вече този кошмар. Преди четири години късно една вечер бе взела метрото за вкъщи. Когато излезе от станцията, от сенките изскочиха двама мъже, издърпаха я в една тъмна алея и я изнасилиха.

Трябваше й много време, за да се възстанови от травмите.

Сега нещо й подсказваше, че опасността да посегнат на нея е още по-голяма.

Когато влетя в командната зала на ФБР, Айрини Кенеди се сблъска с двама униформени агенти. Единият мъж я хвана за раменете, за да й попречи да падне. Извини се, без да е разбрал кого е щял да събори на земята, но после я позна.

— Айрини, съжалявам. — Сид Слейтър, или както го наричаха Еврейския ужас, все още я държеше за раменете.

— Сид! — възкликна Кенеди. Не беше свикнала да вижда командира на Екипа за бързо реагиране на ФБР в униформа. Беше висок над метър и осемдесет, имаше широки рамене и силни ръце. Телосложението му беше като на човек, свикнал да влиза с ритник през блиндирани врати. — Къде сте се разбързали?

— Искам да получа още малко информация, преди да са започнали да си чешат езиците. — Слейтър посочи с палец зад гърба си и поклати глава. — Освен това нямам намерение да оставам вътре, когато започнат да се замерят с лайна.