Винс Флин - Власт

— Какво ще стане, ако някоя от бормашините се счупи?

— Тогава става лошо. Може да се проточи до три-четири дни.

— А ако не бързаш?

— Със сигурност ще я отворя до четирийсет и осем часа.

Азис го потупа по рамото.

— Добра работа, Мустафа — каза и пое обратно към командния център на Тайните служби.

Лампите в бункера бяха загасени. Агент Уорч лежеше на най-близкото до вратата легло. Ясно чуваше хъркането на президента в другия край на бункера.

Мислеше за жена си и децата. Щяха да се притесняват, разбира се. Но жена му знаеше, че живее с човек, предан до смърт на работата си. Беше силна жена.

Той се замисли за останалите семейства. Не можеше да забрави виковете на колегите си: „Има убит агент! Убит агент!“ Припомни си имената на хората, които бяха дежурни същия ден. Нямаше представа кои бяха живи, кои — не.

Изведнъж замръзна. Не беше чул този шум преди. Нещо стържеше по вратата. Долови няколко почуквания, след това — звук като от бормашина. Уорч скочи от леглото, коленичи на пода и допря ухо до вратата. Тогава чу шума съвсем ясно. Бормашина. Пробиваха вътрешната врата, което значеше, че са проникнали вече през външната. Дланите на Уорч се изпотиха. Той се изправи и запали лампата.

— Ставайте. Имаме проблем!

Някъде отдалеч долиташе слаб звук. Рап плуваше нагоре. Знаеше, че му остава малко до повърхността. Намираше се в тъмен тунел, нямаше никаква светлина.

Изведнъж се сепна и скочи, облян в пот, в леглото си. Трябваха му няколко секунди да разбере, че сънува. Беше същият сън, който сънуваше от много дълго време насам. Давеше се. Винаги се давеше в съня си. Винаги се опитваше да достигне до повърхността и да си поеме въздух.

Слаба сивкава светлина влизаше през прозореца на спалнята му. Той се обърна и погледна към червените цифри на будилника си. Часовникът показваше 4.45.

Хубаво беше, че си е къщи. Натисна бутона, за да спре звъненето на часовника. После се отпусна на възглавницата и избута одеялото настрани. Все още не му се ставаше. Зад прозореца на спалнята чуваше как вълните на Чезапийк се разбиват в скалите. Беше се насилил да се прибере у дома и да се наспи след срещата с Трейси. Нямаше какво друго да прави. Доктор Хорниг беше обещала пълен доклад за разпита на фара Харут чак на сутринта. Дотогава трябваше да чакат — нещо, което Рап не понасяше.

Стана от леглото, прекоси спалнята и спря пред двойната врата в единия край. Отвън се чуваха птичите песни. От другата страна на залива небето започваше да просветлява.

Пое по стълбите към долния етаж. Термометърът на верандата показваше двайсет и шест градуса. Нахлузи банския си костюм и очилата и се спусна към брега. Беше купил къщата миналата година и единственото подобрение, което направи, бе да смени изгнилия кей и стълбите, които водеха към водата. В края на кея имаше дървена пейка. Когато стигна до нея, вече тичаше. Без да спира, хвърли кърпата върху облегалката и скочи във водата.

Бързо влезе в ритъм и започна обичайните два километра покрай брега. Вече не се състезаваше, но преди три години беше един от най-добрите в триатлона. На състезанията на Хаваите той беше финиширал винаги сред първите пет, а веднъж се бе класирал първи. Но работата му за ЦРУ през последните пет години беше станала много напрегната и трябваше да се откаже от спорта.

Върна се при кея в шест без двайсет. Чувстваше се по-бодър отвсякога. Веднага влезе под душа. След петнайсет минути беше облечен и стоеше на прага с чаша топло кафе в ръка. Допи кафето, седна зад волана на новото черно волво и го изкара от тесния гараж. Плъзна се бавно по алеята пред къщата. Трябваше да обнови настилката преди зимата. Когато излезе на по-хубав път, увеличи скоростта, за да се наслади на мощната кола.

След няколко минути излезе на Шосе 50 на път за Ленгли, където щеше да присъства на среща с доктор Хорниг. Тя щеше да прочете доклада си за разпита на фара Харут. Рап не се радваше особено, че ще закусва с доктор Франкенщайн, но като имаше предвид каква информация щеше да му предостави тя, се примиряваше.

Двайсет минути по-късно Рап се движеше по Околовръстното. Трафикът все още не беше натоварен. След четвърт час Рап премина през първия пропускателен пункт в Ленгли и паркира колата си. Сетне мина през главния пропуск, качи се в асансьора и слезе на седмия етаж.

Няколко секунди след него в кабинета на директор Стансфийлд влезе и Айрини Кенеди. Директорът седеше зад огромното си бюро и през поставените на върха на носа му очила преглеждаше отворена пред него папка.