Винс Флин - Власт

Кинг обясняваше на какво трябва да акцентира вицепрезидентът. Бакстър го слушаше с половин ухо. Мислеше за агента от ЦРУ, който беше избухнал в залата.

Нетърпеливо направи знак на Кинг да млъкне.

— Обади се на нашите хора в Агенцията за национална сигурност и виж дали ще намерят нещо за този Круз.

— Вече го правя — отвърна Кинг, докато пишеше на лаптопа си.

— Разбери с какво точно се занимава в ЦРУ. Ако е прав и трябва да превземем сградата със сила… — Той поклати глава.

Кинг вдигна поглед от екрана.

— Така ще загубим част от заложниците! Американците никога няма да гласуват за политик, който е подписал смъртната присъда на седемдесет и шест цивилни.

— Тази ситуация няма вече възможностите, за които ти мислеше в началото.

— Не съм казал, че ще бъде лесно. Търсим пътека през минно поле!

— Може и да не намерим — отвърна Бакстър.

— Досега не ми се е случвало — засмя се Кинг. — Твоята работа е да седиш и да чакаш някой да обезвреди мините. Утре например ще оставим Мардж да се заеме с преговорите. Ако успее — добре, ако не — тя ще го отнесе.

— Какво ще стане, ако се наложи да атакуваме сградата и загубим… трийсет, четирийсет или, по дяволите, всичките заложници? — Бакстър заби показалец в гърдите си. — Аз съм единственият, който може да даде такава заповед. Но как ще погледне избирателят на това? Представи си — хората сядат да вечерят и гледат по телевизията как агентите на ФБР умират, докато щурмуват Белия дом! Тогава с кариерата ми ще бъде свършено! Както и да го погледнеш, все сме прецакани.

— Не е така — отвърна Кинг. — Ако се справим с това, ще станеш герой. Ти ще си следващият президент на САЩ. Просто трябва да изиграем ходовете си много внимателно и трябва да започнем с директор Трейси. Не можем да му позволим да даде пресконференция. Ако цитира онези изявления, с нас е свършено. Мисля да се срещна с него. Ще му кажа, че искаме да остане началник на Тайните служби и да работи заедно с ФБР по случая. Ще му кажа, че идеята да го натопим е била на Тътуайлър и че ти си се съгласил, защото си бил разтревожен от нападението, шокиран… Благодарен си на Тайните служби за това, което са направили за страната, и тъй нататък… Ще има отзвук.

Бакстър въздъхна уморено.

— Добре. Направи всичко възможно, за да го накараш да си държи устата затворена.

Наближаваше полунощ. В Белия дом цареше пълна тишина. Азис излезе да се разходи по коридора към командния център на Тайните служби. Вратата беше отворена и той влезе. Седнал в стола пред пулта, Бенгази наблюдаваше няколко черно-бели монитора, на които се виждаше районът около Белия дом, както и вътре в самата сграда. Бенгази беше изключил повечето камери от страх, че ФБР ще намери начин да използва системата, за да ги шпионира.

Азис се опря на облегалката на стола.

— Има ли някакви проблеми? — попита той.

— Не. Всичко е наред.

— Добре. Ти намери ли време да поспиш?

— Да.

— А останалите?

— И те са добре.

— Заложниците?

— Спят.

Докато Азис гледаше към мониторите, радиостанцията на кръста му изпращя.

— Да? — отговори той.

— Рафик, имам напредък. Мисля, че трябва да дойдеш да видиш.

— Идвам веднага. — Азис очакваше това повикване. Въпреки че бяха стигнали по-далеч, отколкото си бе представял, той все още не беше доволен. Искаше да измъкне страхливия президент от бункера му.

Азис премина през третото ниво на мазетата и се насочи към бункера. Когато зави зад ъгъла, видя един от хората си, седнал върху кутия с инструменти, с цигара в ръка. Якият дребен мъж го погледна с усмивка. На врата му висяха тъмни очила и заглушители за уши.

Мъжът си сложи очилата и махна към външната врата на бункера.

— Сезам, отвори се!

Азис пристъпи напред и бутна металната врата. Тя поддаде. Зад нея се откри друга, по-малка врата. Арабинът протегна ръка и постави дланта си върху гладката повърхност. Нисичкият мъж, който стоеше пред него, беше направо дар божи за тази операция. От този мъж зависеше крайният изход на операцията. Касоразбивачът беше донесъл собствените си инструменти. Както бяха обяснили на Азис, вратата беше стандартен вид, който се използваше за всички военни бункери и беше направена да удържа на взривна вълна, а не на бормашини и малки количества експлозив.

— Колко време ще ти трябва да отвориш и следващата врата? — попита Азис.

— Ако бързам, има опасност да разваля някоя от бормашините, но е възможно да успея за около трийсет часа.