Винс Флин - Власт

Тръгна към подиума. Когато застана до Тътуайлър, заговори бавно, без да вдига очи:

— Знаете ли, задавал съм си много пъти този въпрос последното десетилетие и се опасявам, че не мога да си отговоря. Мога обаче да отговоря на въпроса, дали имам опит в преговори с терористи. — Замълча и добави: — Аз не преговарям с тях, госпожице Тътуайлър. Аз ги убивам. Откривам ги и ги убивам!

Главен прокурор Тътуайлър побеля.

— За кого работите, господин Круз? — каза рязко. Искаше й се да прозвучи властно, но излезе плачливо и истерично.

— Предполагам, че отговорът на този въпрос е свързан с подробността дали трябва да знаете, госпожице Тътуайлър. А не ви трябва да знаете!

— Господин Круз, ако решим, че е дошло времето терористите да бъдат убити — имитира интонацията му тя, — ще ви извикаме. Дотогава обаче ще ви бъдем особено задължени, ако си седнете на мястото, за да продължим работата си.

Наглостта й го вбеси.

— Госпожице Тътуайлър, били ли сте в Бейрут? — започна тихо. — Едва ли. Оная нощ бях в Иран. Всъщност по-голямата част от миналата седмица прекарах там. И тъй като там нямаме посолство, предполагам, ви е ясно, че не съм бил на официално посещение. Говорите ли фарси или друг арабски език? — Рап поклати глава. — Не мисля. Какво знаете за исляма и за техния джихад? Знаете ли как действат Рафик Азис и хората му?

— Какво искате да кажете, господин Круз?

— Искам да кажа, госпожице Тътуайлър, че не можете и да си представите с какъв човек си имате работа! — Рап натъртваше на всяка дума. — Докато сте си седели тук и сте си приказвали празни приказки, аз се завирах из какви ли не дупки, защото исках да открия Рафик Азис!

Тътуайлър скръсти ръце на гърдите си и хвърли подигравателен поглед към лявата част на масата.

Този жест извади Рап от равновесие.

— Госпожице главен прокурор, това не е игра! Тук не става въпрос кой каква диплома има и какви статии е написал. Умряха хора. И още ще умрат! — Той извъртя лице. — Виждате ли този белег? Нека ви издам една тайна. Не съм се порязал на лист хартия, докато съм си седял в кабинета! Този белег ми е спомен от Рафик Азис. Лично от него! Така че, когато ви представям мнението си за един човек, когото никога не сте виждали и за когото не знаете нищо, препоръчвам ви да си седнете на задника и да слушате внимателно! Човекът, за когото говорим, е религиозен фанатик, добре обучен войник и много интелигентен мъж! Планът ви би успял, ако беше някой превъртял служител, който е превзел банка или пощенска служба, но ние си имаме работа с един от големите играчи! Ако се подиграете с него и му дадете само част от това, което е поискал, той ще ви захапе за задниците и ще отхапе доста голямо парче!

Изражението на лицата срещу него казваше достатъчно. Думите му бяха минали покрай ушите им. Рап не можеше да повярва. Беше посветил две трети от живота си да се опитва да залови този мъж, да спре престъпното му дело. Никой не разбираше по-добре Рафик Азис от него. А те го възприемаха като вманиачен идиот!

Рап прехапа езика си, за да не изкрещи. Разбра, че има само едно разумно нещо, което можеше да направи. Ако остроумната Мардж Тътуайлър искаше да пробва теорийките си и тези малоумници бяха съгласни да й помогнат, така да бъде! Но с това подписваха присъдите си.

— Предупредих ви — поклати глава Рап. — Можете да ми се обадите, когато се наиграете, за да дойда да оправя бъркотията. — И напусна залата.

Генерал Флъд издърпа стола си назад и направи знак на един от сътрудниците си. Когато беше казал на Стансфийлд да доведе младия командос, не предполагаше, че ще се стигне до подобни сцени, но въпреки това се радваше, че някой се бе опълчил срещу политиците. Един капитан от Военновъздушните сили се приближи и се наведе към Флъд.

— Моля, намерете господин Круз и го накарайте да изчака в кабинета ми, докато свърши срещата — прошепна генералът.

Всички заложници с изключение на агентите от Тайните служби бяха преместени в кафенето на журналистите. Масите и столовете бяха изхвърлени в коридора, който водеше към Уест Драйв. От един до четирима терористи ги наблюдаваха постоянно.

Анна Райли се поуспокои. Приседна на синия килим и се подпря на стената. Беше успяла да стигне до тоалетната и да се върне, без да я ударят или ритнат. Жената, която вървеше пред нея, удариха, защото си беше позволила да погледне един от терористите. Райли беше гледала само в краката си. Един от терористите я беше последвал до кабинката и беше останал при нея през цялото време. Тя се бе уплашила от изражението, изписано на лицето му.