Кембъл огледа командирите на отряди един по един.
— В тази папка — продължи след малко — е планът на командир Харис. Това е един от най-добрите планове, който съм чел някога. Трябва да призная, командир Харис, че сте си свършили идеално работата. Мисията е подготвена предварително — усмихна се Кембъл. — Ако Харис не беше извършил необходимата подготовка, аз нямаше да се съглася на този ход. Ето за какво става въпрос. Преди осем години са провели следната тренировъчна операция: командир Харис и трима от най-добрите му хора скочили с парашути и се приземили на покрива на Белия дом, без да бъдат забелязани от Тайните служби. Резултатите са потвърдени от Тайните служби. Сигурно ще ме попитате защо одобрявам подобна рискована мисия. Ще ви кажа защо. Железния докладва, че в крилото с личните помещения на президента са поставени множество взривни устройства. От разузнаването научихме, че Азис е донесъл достатъчно експлозиви, за да изравни Белия дом със земята. Единственият ни шанс е да вкараме малка група в сградата, която да обезвреди бомбите. Това се опитахме да направим рано тази сутрин, когато убиха двама от хората на командир Харис. — Кембъл замълча за момент. — Сега ще ви кажа как ще процедираме, докато дойде моментът за нападение. Командир Харис и трима от неговите хора ще скочат от самолет на Специалните части. От разузнаването смятат, че камерите, които гледат към двора, все още работят, затова четиримата ще трябва да се приземят на покрива. Двама от най-добрите снайперисти на „Тюлен — Група 6“ са заели позиция на покрива на Старата поща. Малко преди парашутистите да се приземят, снайперистите ще застрелят часовия на покрива на Белия дом. След това екипът на командир Харис ще се срещне с Железния, който ще ги преведе през тунел под Западното крило до мазето на крилото с личните помещения. — Кембъл отново замълча. — Във времето от този момент до началото на операцията Железния ще се опита да събере колкото може повече информация за положението в Западното крило. Най-важната му цел ще бъде да осигури видео и аудиовръзка със заложниците. Втората му задача ще бъде да разбере къде са разположени пазачите на заложниците. След като се е погрижил за тези две важни неща, той заедно с екипа на командир Харис ще се заеме да обезвредят часовите. Ако не успеят, имаме и резервен план. След трийсет минути във въздуха над града ще излети самолет със заглушителни устройства. Смятаме, че Азис може да взриви бомбите дистанционно. Когато дойде заповедта за нападение, от самолета ще заглушат целия район около Белия дом. Ще могат да работят само устройствата, които ние използваме. Чудехме се дали да заглушим връзките им в началото на нападението, но решихме да не го правим. Това може да ги принуди да детонират бомбите ръчно.
Настъпи тишина. Слейтър и Грей се спогледаха. И двамата знаеха, че от въпроси в момента нямаше никаква полза. Нямаха достатъчно време да премислят плана и да го преговорят. Настъпваше момент, за който се бяха подготвяли по време на стотиците тренировъчни операции. Генералът огледа присъстващите.
— Всичко може да се обърка в тази операция — заговори след малко. — Изберете най-добрите си хора… Тук ще става въпрос само за инстинкти и реакции. Нямаме време предварително да упражняваме операцията.
Рап и Адамс влязоха в малкия асансьор и се насочиха към ниските нива на Белия дом. Бяха прибрали багажа си от предишното място, където се криеха. Тайната стая им беше свършила добра работа, но сега трябваше да бъдат по-близо до това, което ставаше в преддверието на бункера. След като вече беше изключил заглушаващото устройство, Рап можеше ясно да говори с контролната зала в Ленгли. Вече не беше необходимо да провира малката камера под вратите, защото от залата можеха да му казват какво предават малките устройства за наблюдение.
— Железния до контролната зала — заговори той в микрофона си, когато асансьорът спря. — Върнахме се в мазето. Кажете ми какво е положението в коридора.
— В коридора няма никой. Край — отвърна монотонен мъжки глас.
Рап даде сигнал на Адамс да отвори вратата. Пръв навън излезе Мич, Адамс го последва. Тръгнаха бързо по коридора.
Възрастният мъж извади шперца и отвори вратата към Китайската стая. Влязоха вътре. Анна Райли ги погледна с облекчение.
— Как мина?
— Добре — отвърна Рап и остави тежката раница на пода. — С изключение на това, че Милт трябваше да отиде до тоалетната.
Читать дальше