Винс Флин - Власт

— Президентът и Валъри да влязат в тоалетната — нареди. — Когато ви дадем сигнал, че е чисто, ще ги изведете.

Уорч тръгна към вратата, но един звук, който чакаше да чуе поне от два дни, го спря по средата на пътя. Всички глави се извърнаха към малката кухненска маса, където бяха оставили радиостанциите и телефоните си. Той посегна и взе своя телефон.

— Ало.

— Джак, обажда се Айрини Кенеди.

Сърцето на Уорч подскочи.

— Слава Богу!

Кенеди заговори бързо, като не изпускаше от поглед монитора в центъра на стената пред себе си.

— Как е президентът?

— Добре е… Някой се опитва да пробие вратата на бункера. Какво става, по дяволите?

Кенеди си пое въздух.

— Джак, не разполагаме с много време. Ще ти разкажа какво е положението накратко. Рафик Азис и група терористи превзеха Белия дом. Държат заложници и се опитват да проникнат в бункера.

Уорч се изненада, че Кенеди знае за опитите на терористите да пробият вратата. Президентът се приближи към него.

— Добре, и какво правите, за да ни помогнете? — попита специалният агент.

— Работим по въпроса, но сега трябва да говоря с президента.

— Разбира се, той е до мен. — Уорч подаде телефона на Хейс. — Обажда се доктор Кенеди.

Хейс хвана малкия сив телефон.

— Доктор Кенеди?

— Как сте, господин президент?

— Добре! — възкликна Хейс. — Радвам се да ви чуя.

— И аз се радвам да чуя гласа ви, господин президент, но нямаме много време. Сега ще дам телефона на директор Стансфийлд, за да ви обясни какво е положението.

В този момент в залата влязоха генерал Флъд и Стансфийлд. Кенеди се обърна към тях и докато двамата мъже се приближаваха към местата си, тя вдигна ръка и им направи знак да говорят на трета линия.

Стансфийлд пое слушалката.

— Господин президент, извинете, че чак сега успяваме да се свържем с вас, но имахме проблеми.

— Какво става, по дяволите? — попита Хейс.

Стансфийлд започна от самото начало и продължи с най-важното от последните три дни. Обясни за исканията, които са били отправени, и за онези, които предстои да бъдат отправени. Каза на президента, че съветникът му по националната сигурност е бил застрелян. Наблегна на няколко момента, които недвусмислено говореха за некомпетентността на вицепрезидента, като се изразяваше доста меко. Искаше Хейс сам да си направи изводите.

Президентът не прекъсна директора на ЦРУ нито веднъж. Единствената добра новина беше, че Стансфийлд е успял да вкара свой човек в сградата. И този човек беше не кой да е, а онзи, за когото беше научил преди няколко дни. Един от най-добрите.

Когато директорът на ЦРУ започна да описва реакцията на вицепрезидента на новината, че Азис се опитва да пробие вратата на бункера, Хейс не издържа.

— Какво ти каза?

— Каза ни, че преди да предприемем каквото и да било, трябва да му предоставим по-подробна информация.

Хейс поклати глава.

— Това, което сте му казали, ми прилича на доста подробна информация.

— И ние мислехме така.

— Искам да говоря с него веднага и ще му дам най-неопровержимото доказателство, че е пълен идиот!

Сега си проличава далновидността на Стансфийлд. Неговата способност да забавя нещата тогава, когато всички си мислеха, че се развиват прекалено бързо, беше най-ценното му преимущество. Това в комбинация със способността му да анализира го правеха незаменим. Той знаеше до какво ще доведе подобно развитие на събитията. Знаеше и че засега е по-добре да запази в тайна осъществената връзка с президента.

— Не съм съгласен, че това е най-доброто в момента — каза той.

— Защо?

— От екипа на вицепрезидента изтича информация в медиите. Знаем, че Азис следи телевизионните предавания, и не искам да излиза наяве, че вече имаме връзка с вас. Искам Азис да продължи да си мисли, че всичко зависи от него. Генерал Флъд и генерал Кембъл довършват плана за нападение. Когато са готови, след ваша заповед, ще действаме.

Хейс размисли върху думите на директора.

— Защо вицепрезидентът не е дал заповедта досега? — попита след малко.

— Не съм сигурен, сър. Няколко идеи ми се въртят в главата, но не ми се вярва, че ще ви харесат.

— Искам да ги чуя.

— Мисля, че ще е най-добре да ги обсъдим на четири очи, сър.

Хейс кимна.

— Добре. Предполагам, че правомощията ми са били прехвърлени на вицепрезидента.

— Така е, сър.

— Добре. Доколкото си спомням конституцията, ще трябва да оправим няколко процедурни проблема, нали?

— Като например?