Винс Флин - Власт

Беше празно. Той се приближи до отворената врата и надникна в коридора. И там не се виждаше нищо. После се обърна и се опита да погледне в отвора на вентилационната шахта. Райли не се виждаше. Сега трябваше да намери устройството, което ядосваше доста хора от началото на кризата.

Веднага го откри. Беше поставено почти до блестящата стоманена врата на бункера. Черната кутия не беше по-голяма от радиокасетофон. Рап прескочи две кутии с инструменти и коленичи край устройството. Азис се беше сдобил с него от арсенала на Тайните служби. Рап го дръпна към себе си, за да може да стигне до жиците и антената в задната част. От жилетката си извади малки клещи. Отдели жицата, която беше свързана с антената. След това оправи микрофона си.

— Милт, чуваш ли ме? — попита тихо и изчака няколко секунди. След като не можа да се свърже с Адамс, Рап отново обърна устройството, за да го огледа по-добре. В задната част забеляза няколко различни групи жици. Не беше достатъчно да го изключи. Трябваше да го повреди. Да го повреди, но всички да мислят, че работи.

Промуши клещите през малка пролука. Сега вече можеше да среже жиците. Той стисна клещите. Проблеснаха искри и Рап се озова седнал на задника си.

Дясната му ръка беше изтръпнала.

— По дяволите! — изруга едва чуто. Опита да раздвижи ръката си и да се изправи. В слушалката си чу гласа на Милт Адамс, но освен него чуваше и друг, непознат глас.

Айрини Кенеди говореше по телефона. От другата страна генерал Кембъл й обясняваше плана на командир Харис да изпратят малка група за обезвреждане на бомбите. В началото Кенеди не хареса плана. После генералът й обясни, че Харис и тримата, които беше избрал, бяха участвали в тренировъчната операция на Тайните служби преди осем години и бяха успели да проникнат в сградата. Въпреки това тя все още не беше особено въодушевена от идеята, но фактът, че вече го бяха правили веднъж, говореше достатъчно.

Докато тя слушаше обясненията на генерала, всички в контролната зала се разприказваха. Когато вдигна поглед, Айрини замалко не изпусна телефона. На един от мониторите в средата се виждаше голяма метална врата, която не можеше да е друга, освен вратата към бункера на президента.

Кембъл няколко пъти извика името й в слушалката. След третия път тя се сети, че говори по телефона.

— Успял е — беше единственото, което можа да каже.

— Кой? — попита Кембъл.

— Мич! Имаме картина от преддверието към бункера. — Кенеди замълча, защото един от хората й свали слушалките от ушите си и й ги подаде. После добави: — Най-добре веднага идвай тук. Току-що се свързахме с Мич по неговата радиостанция. Мисля, че е успял да изключи заглушаващото устройство. Побързай. Аз трябва да съобщя на Томас. — Без да чака генералът да й отговори, тя затвори и набра номера на шефа си. След второто иззвъняване Стансфийлд се обади. — Томас, Мичъл е успял да изключи заглушителя. Вече го чуваме съвсем ясно, освен това имаме картина от още две камери.

— Веднага идвам — отвърна спокойно Стансфийлд.

Кенеди започна да вика Мич в микрофона, като не спираше да търси в папката пред себе си номерата, които й беше дал директор Трейси. Най-сетне ги откри.

Президентът Хейс погледна часовника си. Наближаваше пет.

— Сигурен ли си, че не трябва да изчакаме да се стъмни? — попита той Уорч.

Всички агенти се бяха събрали в центъра на стаята. Уорч беше успял да убеди президента, че имат по-големи шансове да оцелеят, ако излязат навън. Обмислиха плана още веднъж.

Пат Каули беше един от най-добрите стрелци. Бившият полицай току-що бе завършил специален курс за борба се тероризма съвместно с Тайните служби. Даваше дежурства в бронирания фургон, който следваше неотлъчно лимузината на президента. Негова работа беше, ако кортежът на президента попадне в засада, да го защити и да неутрализира опасността. Хората като него винаги носеха повече боеприпаси.

Уорч възлагаше на всеки агент поотделно задачата в предстоящата операция. Избра двама, които да изскочат първи навън. После нареди на Елън Мортън и на още трима винаги да стоят край президента. Последните агенти оставаха за подкрепление. Самият Уорч щеше да се движи с авангарда.

Когато отговори на всички въпроси, Уорч нареди на хората си да застанат пред него. Петима от деветимата носеха картечни пистолети MP 5 и „ЗИК-Зауер“. Останалите, включително и Уорч, бяха въоръжени само с по един пистолет. Провериха оръжията си и специалният агент се обърна към Елън Мортън: