Винс Флин - Власт

— Трябва да информираме вицепрезидента и Сената, че аз съм в състояние да изпълнявам длъжността. Ако не го направим, няма да мога да получа правомощията си обратно.

Стансфийлд въздъхна.

— Сър, вие сте президентът. Правомощията ви бяха прехвърлени на вицепрезидент Бакстър по простата причина, че не можехме да се свържем с вас. Това вече не е така. Генерал Флъд и аз ще изпълняваме само вашите заповеди. Ако искате да информирате вицепрезидента и Сената, че можете да изпълнявате задълженията си, ние ще ви свържем до няколко секунди.

Хейс се замисли. Искаше да се увери, че всичко, което ще правят, е законно.

— Това ми звучи добре. Искам да се обадя на тези хора.

— Ще го направим, сър.

— Томас, а какво ще стане, ако терористите пробият вратата, преди да сте изпратили екипите си в сградата? — попита президентът.

Стансфийлд замълча и погледна към Кенеди, която също слушаше разговора. Тя му направи знак, че ще отговори на въпроса. Директорът й кимна.

— Господин президент, отново е Айрини Кенеди. Имаме видео и аудиовръзка от помещението пред вратата на бункера. Железния е много близо до вас. Ако стане така, че те са готови да влязат в бункера, ще му наредим да ви защити. Междувременно спасителният екип на ФБР вече се разполага в сградата срещу Белия дом. Те знаят много добре къде терористите държат заложниците. Ако се наложи да влезем в сградата, те ще са вътре за не повече от трийсет секунди.

— По гласа ви усещам, че имате някакви резерви към този план, доктор Кенеди — отбеляза Хейс.

— Азис е донесъл голямо количество експлозиви и заплаши, че ще взриви цялата сграда, ако се опитаме да проникнем вътре.

Хейс премисли новата информация.

— Има ли вероятност да блъфира?

— Не, сър.

— Можем ли да се справим с експлозивите?

— Работим по този проблем, сър.

Слънцето залязваше, спускаше се мрак. Салим Русан застана край задната врата на линейката си и се огледа. Не му харесваше рязката промяна на времето. Един от шофьорите на другите линейки се бе приближил и го бе заговорил. Беше гей. Вместо да му помогне, маскировката му създаваше проблеми.

След като си поприказваха известно време, Русан си измисли извинението, че трябва да отиде да се обади по телефона. Когато другият шофьор му предложи своя мобилен телефон, Русан отвърна, че трябва да се обади на своя приятел и освен това трябва да отиде до тоалетната.

Той обърна и тръгна на изток по Пенсилвания Авеню. На десетина метра от мястото, където беше оставил линейката, спря пред двама полицаи.

— Извинете, бихте ли да ми казали къде мога да хапна? — попита любезно.

Единият от полицаите се намръщи, а другият посочи надолу по улицата.

— Ако тръгнете по улица Е, ще стигнете до няколко заведения за бърза закуска — отвърна.

Русан се усмихна и благодари.

— А ще имам ли проблем, когато после се връщам към линейката си? — попита.

— Не.

Арабинът се провря под жълтата лента. Зарадва се на тълпата, която се бе събрала на кръстовището. След като си проправи път между хората, разбра, че всъщност не са чак толкова много. Забеляза препълнено кошче за боклук. Щеше да скрие бомбата там.

Той извади една от кутиите от кока-кола от малката си чанта и се наведе. Избута един плик от „Макдоналдс“, който беше най-отгоре, и постави внимателно бомбата. После отново върна плика на мястото му.

След това продължи небрежно по тротоара. Щеше да се върне по същия път и да се увери, че пликът е все още там. Вдясно от себе си виждаше кафявата фасада на Хувър Билдинг. Изкушаваше се да иде и там. Но имаше прекалено много камери. Не трябваше да рискува.

В конферентната зала в Центъра за борба с тероризма в Ленгли цареше оживление. Всъщност това беше зала в залата. Беше построена малко над нивото на пода и стените й бяха от стъкло. От всички страни беше защитена с електромагнитно поле, което правеше подслушването невъзможно. Айрини Кенеди беше застанала на централното място край масата, до нея седеше генерал Кембъл. Чакаха да се появят останалите, които щяха да вземат участие в срещата.

Директор Роуч и специален агент Скип Макмахън от ФБР влязоха заедно със Стансфийлд. Директорът на ЦРУ ги заведе до мястото, където седеше Кенеди.

— Айрини, току-що казах на Браян и Скип за Железния.

Щом затвори телефона след разговора с президента, Стансфийлд беше наредил да запечатат контролната зала. Никой не трябваше да казва, че са осъществили отново връзка с президента. Единствените, които излязоха от залата, бяха Стансфийлд, Кембъл, Флъд и Кенеди. ФБР щяха да бъдат информирани за последните събития от самия президент.