Винс Флин - Власт

— Пак ли? — попита Райли.

— Само изчакайте и ще видите — прошепна намусено Адамс. — Иска ми се да ви видя как ще се справяте с всички тия шпионски глупости, като станете на моята възраст.

— Ако имам късмета да я доживея — засмя се Рап.

Думите му натъжиха Райли. Той говореше сериозно.

— Защо не искате да дойда с вас? — попита тя.

— Защото може да стане много опасно, Анна. Освен това ще ми бъде достатъчно трудно да държа Милт под око.

— Обещавам, че няма да ти се пречкам. Освен това може и да съм от полза.

Рап поклати глава.

— Няма да стане, Анна. И нямам време да споря. Наредиха ми да разбера какво е положението в Западното крило и трябва да го направя бързо, защото ситуацията с президента се влошава. Вероятно ще се наложи да щурмуваме сградата съвсем скоро.

Райли кимна примирено.

— Добре, а аз какво да правя, докато ви няма?

— Ако събитията се развият така, както си мисля, вероятно ще имам нужда от помощта ти по-късно. Засега стой тук и бъди все така красива.

— Благодаря — усмихна се тя насила.

— Е, няма да ти е много трудно — усмихна се и Рап. После се обърна към Адамс: — Милт, ела. — Сложи на главата му малка камера с диаметър два сантиметра. Беше свързана посредством кабел с миниатюрен предавател. Мич закачи предавателя на кръста на Адамс. После оправи микрофона пред устата си и каза: — Железния вика контролната зала. Би трябвало да получавате сигнал от камерите на главите ни. Потвърдете.

— Контролна зала до Железния. Получаваме картина.

След като оправи камерата и на своята глава, Рап извади една от малките ранички и я закачи на кръста на Адамс.

— Вътре има десет устройства за наблюдение — каза той. — Ще решим къде да ги поставим на място. Готов ли си?

Адамс кимна.

— Добре. — Рап погледна Райли. — Тук ще си в безопасност.

— Какво да правя, ако някой влезе?

Рап се замисли. Можеше двамата с Адамс да не се върнат. Той посегна към кобура и извади беретата.

— Нали каза, че баща ти те е научил да стреляш?

— Да.

Рап провери дали предпазителят е спуснат и подаде пистолета на Райли. После показа едно малко петно на стената отсреща.

— Виждаш ли онова петно? Искам сега да свалиш предпазителя и да го уцелиш. — Вярваше, че може да научи много за човек от това, как държи пистолета.

Райли хвана оръжието с две ръце. Насочи цевта надолу и с палеца на лявата си ръка свали предпазителя. Вдигна бавно оръжието и се прицели. После плавно натисна спусъка.

Чу се леко изпукване, а секунда по-късно — и шумът от ударилия се в бетонната стена куршум. Беше попаднал на десетина сантиметра от целта.

Тя отново спусна предпазителя.

— Заглушителят го прави по-тежък — каза Анна.

— Да, но така е съвсем тих.

— Да.

— Изстрелът ти не беше никак лош. Предлагам ти да седнеш ето там. — Рап посочи към вратата, която водеше към коридора. — Ако някой влезе през тази врата, ако е облечен в зелена униформа и носи автомат „Калашников“, първо стреляй, после питай.

Райли облиза устни и кимна.

Рап се отправи към вратата, която водеше към тунела.

— Каквото и да става, Анна, не тръгвай да ни търсиш. Ако не се върнем до един час, значи нещо се е объркало. Най-добре е да седиш тук и да чакаш някой да дойде да те вземе. После се обърна към Адамс, който вече беше отворил вратата: — Да вървим.

Адамс изчезна в мрачния тунел, Рап го последва. Преди да затвори след себе си, той се обърна и се усмихна на Райли.

Азис погледна към електронния часовник на стената вляво от себе си. Беше 6.29 часът вечерта. Той взе дистанционното и включи на най-големия телевизор Ен Би Си. Щяха да започнат вечерните новини и той искаше да чуе как по една от най-гледаните телевизии в Америка обявяваха поредната негова победа.

Прозвуча сигналът на информационната емисия. В долната част на екрана се появи надпис: „Кризата в Белия дом — тен трети“.

Том Брокоу каза няколко изречения и веднага включиха пряко ООН. Репортерката заговори бързо. Делегатите бяха гласували да бъдат премахнати икономическите санкции срещу Ирак. Журналистката обясняваше как единствено Израел са гласували против предложението, но тъй като те не били постоянен член на Съвета за сигурност, вотът им нямало да бъде зачетен.

Азис се изсмя триумфално. Отново беше спечелил. Сега единственото, което искаше, беше президентът, за да бъде пълна победата му. Той сграбчи радиостанцията.

— Мустафа! — викна няколко пъти.

— Азис, Раджиб слуша. — Раджиб беше на пост в мазето. — Не може да те чуе от бормашините. Искаш ли да го извикам?