Винс Флин - Власт

— Но ние нямаме никаква представа срещу какво се изправяме.

Кембъл стрелна с поглед Флъд.

— Сега сме на мнение, че е най-добре да използваме елемента на изненадата.

Рап започваше да се ядосва. Милт Адамс се надигна.

— Какво става?

Рап му направи знак да замълчи.

— Не мога да се съглася — заговори той. — Ако не разберем къде са бомбите и срещу какво се изправяме, това си е чисто самоубийство. — Не получи отговор. В контролната зала не можеха да се разберат. — Защо искате да промените плана?

— Устройството за наблюдение, което постави във вентилационната шахта, засече разговор между Ясин и Азис. Ясин каза, че ще свърши след около час. След това ще са му нужни от десет до двайсет минути, за да отвори вратата.

— Нещо друго?

— Азис иска да го извика, когато откачи бормашините от вратата.

Рап си спомни каква информация бяха получили от Харут. Азис разполагаше с единайсет терористи. Рап лично беше намалил броя им с един и сега бяха десет. После се замисли за това, че Ясин трябва да извика Азис, когато е почти готов. Тогава изведнъж се сети.

— Азис иска да е при вратата на бункера, когато Ясин приключи, нали?

— Предполагаме — отвърна Кембъл.

— Не само, че иска, а и трябва да бъде там. Той знае, че при президента има агенти от Тайните служби, нали?

— Вероятно.

— Ако иска президента, ще трябва да доведе със себе си по-голямата част от терористите, за да може да обезвреди агентите.

— Накъде биеш? — попита генерал Флъд.

— Ще трябва да раздели силите си на две части. Научихме, че Азис е превзел сградата с единайсет терористи. Вече са десет. Един от тези десет е на покрива. Други двама са в мазето. Най-удобният момент за атака ще бъде, когато Азис раздели силите си. Когато изключат бормашините, ще разполагаме минимум с десет минути да нападнем. През това време броят на терористите, които ще пазят заложниците, ще е не повече от шест… дори по-малко, ако Азис реши да вземе със себе си в мазето по-голямата част.

— Идеята ми харесва — каза Флъд. — Остани на мястото си, докато ние я обсъдим с президента. — Генералът остави слушалката си и се обърна към Стансфийлд: — Какво ще кажеш?

Вицепрезидент Бакстър седеше зад бюрото в кабинета си и разсеяно гледаше телевизора. Не виждаше какво става на екрана и не чуваше какво казва водещата. Беше обсебен от мисълта, че трябва да стане президент. Беше се пренесъл във въображаем свят. Въпреки това не се чувстваше добре. По-скоро беше уплашен от мисълта, какво ще стане, ако някои издаде информацията, че знае, че президентът е в опасност, а не предприема нищо.

В главата му се въртяха хаотични мисли. Първо, беше в Ню Йорк. Не той беше поканил терористите в Белия дом за среща с президента! Щеше да се постарае да направи публично достояние изявлението на военните, че президентът е затворен в бункера и няма връзка с него. Информацията на генерал Флъд, че терористите се опитват да проникнат в бункера, не беше сигурна.

Далас Кинг беше прав. Щяха да поддържат тезата, че са правели всичко, за да защитят заложниците. Той щеше да каже, че е предпочел да не рискува живота на заложниците заради непроверена информация, че президентът е в опасност.

В този момент в кабинета влезе Кинг. Ядеше банан.

— Трябва да си поговорим — приближи се към бюрото той.

— Какво искаш? — Бакстър изключи звука на телевизора.

— В Обединените нации всичко мина като по вода, но съм малко изнервен за утре.

— Защо? — Вицепрезидентът се облегна в креслото си.

— Току-що говорих с Тед. — Ставаше дума за съветника по сигурността Тед Нелсън. — Той казва, че Израел започват много да се бунтуват.

— Какъв им е проблемът?

— Мислят, че знаят какво ще бъде последното искане на Азис. Държат да предупредят, че няма да ни подкрепят.

— Какво смятат, че ще бъде последното искане?

— Мислят, че Азис ще поиска от ООН и САЩ да признаят пълна автономия на Палестина.

— И?

— Израел са изпратили съобщение, че няма да оставят нещата така и ще се намесят с военна сила. Тед каза, че според източниците му след около четири часа военните в Израел ще бъдат вдигнати по тревога. Ако Азис поиска това, те са готови да окупират палестинските територии.

— По дяволите! — Бакстър се наведе напред. — Веднага се свържи с посланика им и му кажи, че ако направят нещо подобно, ще им врътна кранчето и няма да видят повече никаква помощ от нас.

Кинг поклати глава.

— Не можеш да направиш това и те го знаят. Има твърде много сенатори и конгресмени, които ще се обявят в тяхна подкрепа.