Винс Флин - Власт

Командир Харис се върна обратно в предната част на самолета, за да каже на хората си, че ще вали. Харис беше взел със себе си Мик Ривърс, който беше инструктор по скокове с парашут, Тони Кларк и Джордан Ростийн — отлични стрелци и сапьори. И четиримата бяха облечени в черните маскировъчни униформи. Всички носеха пистолети „ЗИК-Зауер“ и автомати MP 10, както и резервни пълнители в защитните си жилетки. И четиримата използваха стандартните радиостанции „Моторола“.

Харис се приближи до хората си.

— От изток идва буря и никак не изглежда добре — извика той.

Кларк поклати глава. Познаваше Харис от десет години и знаеше, че е достатъчно луд да скочи и в буря. Той оправи очилата си за нощно виждане.

— Дан, няма да скачаме в дъжда — заяви.

— Ще видим — промърмори Харис под нос.

Бурята се усилваше. Блесна светкавица, чу се тътен. Някъде далече валеше като из ведро. Дъждът приближаваше. Оставаха им около трийсет минути, преди скокът им да се превърне в самоубийство.

Рап и Адамс бяха готови. Стояха пред вратата и проверяваха всичко за последен път. Ако станеше напечено, Екипът за борба с тероризма щеше да се появи след трийсет секунди, а отряд „Делта“ щеше да превземе сградата за по-малко от две минути. Беше време.

— Все още ли искаш да дойдеш с мен? — обърна се Рап към Адамс.

Адамс свали бейзболната си шапка и изтри потта от темето си с кърпичка.

— Готов съм да започваме.

— Железния вика контролната зала — каза Мич в микрофона си. — Тръгваме. Край.

После въведе кода за отваряне на вратата. Не знаеше с какво ще се сблъска. Можеше да е минирана. Азис можеше да е оставил часови. Нямаше начин да разберат. Рап трябваше да отгатне. Предположи, че тъй като хората на Азис са малко, пред вратата няма да има часови. Оказа се прав.

Това, от което трябваше да се притесняват, беше взривно устройство. Рап бутна Адамс до стената и бавно открехна вратата, като оставаше зад нея, за да се прикрие при евентуален взрив. Преброи до три, после до пет. Не се случи нищо. Рап прокара кабела с камерата в процепа на вратата, завъртя го първо наляво, после надясно и накрая нагоре. Изображението се предаваше в Ленгли.

— Всичко изглежда наред — обади се генерал Флъд.

Рап отново надникна в процепа. Вляво от него имаше няколко циментови стъпала. Беше очаквал, че стълбището ще е тъмно. Вместо това стълбите, които водеха към Овалния кабинет, бяха осветени от две крушки. От процепа под вратата на командния пункт на Тайните служби се процеждаше слаба светлина. Там следяха картината от камерите за наблюдение в Белия дом. В този пункт наблюдаваха камерите само около президента. Останалата част от сградата се следеше от пункта, разположен от другата страна на улицата, срещу Белия дом. Бяха им обяснили, че след нападението камерите са били изключени. От Рап се искаше да разбере каква част от системата работеше и колко терористи я пазеха.

Той се приближи към вратата и провря кабела с камерата под нея.

Гледаше напрегнато монитора, който Адамс държеше зад него. Видяха две метални бюра, контролното табло… и после нещо интересно. Рап направи знак на Адамс да се дръпне. Съвсем ясно се виждаха главата и раменете на мъж.

— Има един терорист — каза генерал Кембъл в слушалката му. — Онова там е контролното табло. Можете ли да го покажете по-добре?

Адамс фокусира камерата. Виждаха се няколко черно-бели монитора, захванати за металното табло. Главата на мъжа закриваше два. Останалите показваха картина предимно от фасадата на Белия дом.

Рап се дръпна от вратата.

— Записвате, нали? — прошепна в микрофона.

— Да — отвърна генерал Кембъл.

— Ще поставим едно от устройствата за наблюдение тук и ще продължим. — Той извади едно от устройствата и го сложи на земята. След това го включи. — Получавате ли картина?

— Да.

Рап потупа Адамс по рамото и посочи стълбите за нагоре. Адамс издърпа кабела с камерата и го прибра в жилетката си. Преди да продължат, Рап се наведе, за да провери за взривно устройство. Не откри нищо подозрително и пое пръв. Горе нямаше площадка, а само вратата, която водеше към Овалния кабинет.

Адамс посочи един бутон на стената.

— Отваря се с това — каза тихо.

Рап кимна. Предпочиташе да пробие дупка в стената, за да провре камерата и да види какво става от другата страна, но нямаха време. Той натисна бутона, вдигна пистолета си и отмести стената пред себе си. Лъхна го миризма на разложение.

— Мисля, че в стаята има трупове — прошепна на Милт.