Винс Флин - Власт

— Тогава дайте заповед на отряд „Делта“ да влезе в сградата, но преди това Харис и хората му трябва да обезвредят бомбите, защото заложниците ще умрат.

— Това е много вероятно — отвърна генералът. — Шансът да вкараме в сградата Екипа за борба с тероризма е нищожен.

Рап започваше да се ядосва. Минутите минаваха, а хората, които ръководеха операцията, губеха самообладание.

— Трябва да ми помогнете. Мога да убия терориста, който седи в контролната зала за наблюдение. Мога да убия и онзи, който е в Кабинета на Рузвелт, но няма начин да се оправя с всичките тези бомби. Трябва да поемем риска!

— Не искаме да губим заложници, но няма да изпратим хората си на сигурна смърт — каза генерал Флъд.

— Ние сме тренирани да поемаме рискове, генерале! — викна Рап. — Ако бяхте по-млад, и вие щяхте да искате да сте вътре, в сградата, без значение колко опасно е. Попитайте Харис и хората му. Гарантирам ви, че искат да влязат.

Настъпи тишина.

— Съгласен съм, че трябва да опитаме — намеси се Кембъл.

Единствено Флъд трябваше да даде съгласието си. Операцията беше рискована, но трябваше да опитат. Флъд го знаеше. След кратък размисъл командващият Обединеното командване даде съгласието си. На секундата генерал Кембъл се обърна и започна да дава заповеди на хората, насядали пред него.

Самолетът се намираше на три минути от мястото, където трябваше да скочат, когато получиха заповед да действат. Пилотът информира командир Харис за началото на операцията и четиримата тюлени се приближиха към рампата в задната част.

Наредиха се в колона. Пръв щеше да е Ривърс. Той провери парашутите на другите трима за последен път и зае мястото си на водач.

Харис се приближи към него и погледна към хоризонта. На запад слънцето вече не се виждаше. На изток всичко изглеждаше така, сякаш настъпва краят на света. Погледна надолу и видя магистралата, която пресичаше града от изток на запад, и университета на Мериленд. Командирът беше убеден, че им предстои много труден скок.

— Времето е страхотно за скокове — извика Ривърс. — Кой идиот измисли този план?

— Било е и по-зле — ухили се Харис. — Само не забравяй да си хванеш полата, преди да скочиш. — Ривърс показа среден пръст на командира си. Харис се засмя и го потупа по рамото. Сетне се върна на мястото си най-отзад в колоната и зачака сигнала.

В кабината замига зелена светлина, което означаваше, че трябва да скачат. Ривърс вдигна ръка и скочи. След него се хвърли Тони Кларк, последван от Джордан Ростийн и Дан Харис. Под тях, малко по на юг, се виждаше Белият дом.

Рап непрекъснато получаваше информация за хода на мисията от Ленгли и се опитваше да предвиди потенциалните проблеми. Беше се сетил за много, но имаше решения само за два.

— Вратата към контролната зала за наблюдение на Тайните служби заключена ли е? — попита той Адамс.

— Да.

— Шперцът ще ни свърши ли работа?

— Да.

— Свали монитора с камерата от жилетката си — нареди Рап. — Контролна зала, изпращам Милт към покрива, за да доведе тюлените.

— Сигурен ли си, че се налага? — попита генерал Кембъл.

— Не можем да си позволим грешки точно сега — отвърна Мич. — Милт, иди до стаята, където е Райли, и вземи пистолета ми. Не искам да стреляш с твоя револвер, ако се наложи. Кажи й да дойде тук, защото се нуждая от помощта й. После излез на задните стълби, които водят към покрива. Някой от Ленгли ще ти се обади да ти каже, че е чисто. Това означава, че снайперистите ще са застреляли часовия на покрива. Когато чуеш това съобщение, искам веднага да отидеш до кабинката и да провериш дали терористът е още жив, защото, ако е така, ти ще трябва да го довършиш. Не трябва да го оставяш да съобщи по радиостанцията нищо! — Рап издърпа монитора от ръцете на Адамс и добави: — Побързай, Милт.

Адамс се затича по стълбите със завидна за възрастта си пъргавина и след малко изчезна в тунела. Рап погледна часовника си и са заслуша в разговорите, които водеха в Ленгли. Докато чакаше Райли, той настрои монитора да получава сигнал от устройството за наблюдение под вратата пред себе си. Виждаше врата на терориста, седнал пред мониторите.

След по-малко от трийсет секунди по стълбите се изкачи Анна Райли. Държеше се отстрани за ребрата.

— Боли ли те? — попита Рап.

Тя кимна.

— Потърпи още малко. Ето какво искам да направиш. — Рап извади шперца на Адамс. — Зад тази врата има друга и този ключ може да я отвори. В това помещение един терорист държи под око мониторите за наблюдение. Вероятно ще трябва да го убия, макар че не искам да го правя, ако не се налага.