Винс Флин - Власт

— Съгласен съм — каза Харис.

— Какво прави терористът в Кабинета на Рузвелт? — попита Рап.

— Седи си на стола, но Азис и още двама вървят към вас.

— Къде е отряд „Делта“?

— Идват.

Рап погледна Харис.

— Помещението, където са заложниците, е по-нататък по коридора. Вие отстранете терористите там. Аз ще се кача горе да ликвидирам онзи в Кабинета на Рузвелт.

— Искаш ли Мик да дойде с теб?

— Благодаря, но по-добре да остане с теб — отвърна Рап. — Аз виждам какво става на мониторите. Вие ще нападате, без да знаете срещу какво се изправяте. На теб ти трябват повече хора. — Рап тръгна към стълбището. — Ще се видим след около двайсет секунди — каза той на Райли. Вече на стълбите, Рап придърпа микрофона към устата си: — Контролна зала, най-добре помислете как ще ни измъкнете оттук с всичките тези бомби наоколо.

Кенеди вече работеше по този въпрос. Събитията се развиваха с невероятна скорост. Кембъл обясняваше на събралите се генерали само най-важните моменти от операцията.

Кенеди потупа генерала по ръката.

— Аз поемам Железния, ти следи действията на Уиски Четири.

Кембъл кимна и се обърна към мониторите. До него седеше полковник Грей. Неговият екип „Браво“ се беше отправил към Белия дом. Генерал Флъд и Стансфийлд седяха на последния ред и гледаха към мониторите. И двамата предпочитаха да мълчат и да не се бъркат.

— Контролна зала до Железния. Всичко е чисто — каза Кенеди. — В коридора няма никой. Терористът е оставил автомата в скута си. Има вероятност и да е заспал.

— Разбрано — отвърна Рап. Изкачваше се по стълбите, които водеха към Овалния кабинет. Когато стигна там, натисна бутона и отвори тайната врата. Огледа се и излезе навън. След това прекоси кабинета и гостната. Там спря и погледна към коридора.

— Уиски Четири, на позиция ли сте? — попита.

Харис и тримата му бойци бяха клекнали в коридора пред стаята за отдих. Първи беше Ривърс, след него бе Кларк, следваха Ростийн и Харис.

— Готови сме да атакуваме по твоя команда, Железен — каза Харис.

— Има ли промяна в стаята пред мен? — попита Рап.

— Не — отвърна Кенеди.

— Добре — рече Мич. — На три действаме. Едно… Две… — Хвана бравата. — Три… — Блъсна вратата, приклекна и насочи оръжието си към терориста. Мъжът понечи да стане, Рап изстреля два куршума един след друг. Терористът се свлече безжизнен на пода.

На долния етаж Харис и хората му нахлуха в помещението.

Ривърс стреля два пъти в един терорист до вратата. Тони Кларк пусна един откос в тялото на мъж, застанал на десетина метра пред него. Ростийн се огледа надясно, но не видя цел. Спря и остана на мястото си. Харис ги прикриваше откъм гърба. Забеляза на около пет метра вдясно от себе си трети терорист и натисна спусъка.

„Чисто е!“, викна Ривърс. По радиостанцията Рап ги питаше каква е ситуацията. Някой от заложниците извика за помощ.

Трите малки хеликоптера набраха скорост. Валеше като из ведро, вятърът се усилваше. Пилотите увеличиха дистанцията. Първият хеликоптер увисна над Белия дом и четиримата командоси се спуснаха по въжетата. Последваха ги и бойците от другите две машини. Екип „Алфа“ действаше.

Азис се чудеше какво да предприеме, когато чу изстрели от „Калашников“ един етаж по-горе. Хукна обратно към преддверието на бункера. Нито Ясин, нито жената имаха представа, че нещо се е объркало. Азис сграбчи жената за ръката, повали я на колене пред себе си и я повлече по коридора.

— Отвори вратата! — извика на Ясин.

Когато се приближиха до стълбището, отново се чуха изстрели. Азис отвори вратата и извика Бенгази. Изчака няколко секунди, но не получи отговор. Бесен, че са попречили на плана му, когато е бил толкова близо до успеха, той сграбчи жената за косата и я изкара на стълбището. Трябваше да се добере до първо ниво, инак нямаше да се измъкне. Бутна жената пред себе си. Изстрелите ехтяха над тях.

Когато стигнаха вратата за мазето на първо ниво, Азис се огледа. Продължиха нагоре. На следващата площадка Бенгази и Раджиб стреляха към горните етажи. По стълбите падаха гилзи.

— Муамар — надвика куршумите Азис, — остани тук още минута, не повече, и тръгвай към тунела.

— Добре! — викна Бенгази, без да се обръща.

Бяха вече на долния етаж, когато отгоре се чу силен тътен и нещо просветна. Азис държеше жената пред себе си като щит. Продължиха към тунела към Министерството на финансите. Това беше единственият път навън.

Зад ъгъла спряха. Азис се извърна рязко и удари жената с юмрук. Тя се свлече в безсъзнание. Той остави автомата си на пода и започна да съблича зелените камуфлажни дрехи.