Винс Флин - Власт

— Щом Хари Труман е живял тук, защо да не мога и аз? — каза Хейс и се огледа.

— Всички са тук — посрещна го Валъри Джоунс.

Хейс оправи ръкавите на ризата си и влезе в стаята заедно с Уорч и Джоунс. Беше изтеглил срещата по-рано. Беше поканил Кенеди, Стансфийлд, генерал Кембъл и генерал Флъд, които седяха от едната страна на масата. От другата страна се бяха разположили вицепрезидентът Бакстър и Далас Кинг. Въпреки че на един от диваните имаше достатъчно място, Милт Адамс и Анна Райли бяха предпочели да останат прави.

— С интерес чакам момента да поговоря с вас — обърна се към тях Хейс, — но трябва да свърша някои неща преди това. — После се огледа. — Един човек липсва.

— Скоро ще дойде, господин президент.

— Добре. Да се захващаме за работа. — Хейс погледна Далас Кинг. — Сега ще оправим нещата. Далас, чух, че през последната седмица си се правил на човек, какъвто не си. Имаш ли да кажеш нещо в своя защита?

Преди Далас Кинг да отговори, вратата се отвори и вътре влезе Мич Рап.

— Извинете за закъснението, господин президент — каза той.

— Не се притеснявайте, господин Круз. Тъкмо започвахме.

Рап се огледа и се запъти към Райли и Адамс.

По челото на Кинг избиха капки пот.

Президентът направи знак на Валъри Джоунс и тя извади сутрешното издание на вестник „Вашингтон Поуст“. Водещото заглавие гласеше: „Президентът Хейс издава заповед за нападение, то се превръща в провал“.

— Вестникът е получил тази информация снощи. Днес рейтингът му се е сгромолясал. Няма да си правя труда да чета статията. Господин Кинг, можете ли да ми обясните как е попаднала тази информация на първа страница?

Кинг вдигна рамене. Мислеше, че Хейс е разбрал за късното му посещение в Белия дом, но си отдъхна.

— Нека да опресня паметта ви. — Хейс протегна ръка и Стансфийлд му подаде някакви разпечатки. — Тук са извадките на телефонните обаждания и според тях някой вчера вечерта се е обаждал на „Поуст“ от кабинета на вицепрезидента. Имам информация, че някой е звънял от твоя мобилен телефон на една от журналистките в „Поуст“, Далас.

Кинг мълчеше.

— Аз звънях — каза накрая.

— Така си и мислех. — Хейс върна разпечатките на Стансфийлд и се обърна към Валъри, която му подаде папка и химикалка. — Позволихме си да напишем молбата ти за напускане. Би ли я подписал?

Кинг разписа двата екземпляра.

— Сега можеш да си ходиш — додаде Хейс.

Забил поглед в земята, Далас Кинг напусна помещението.

— Шърман, обичаш ли да пътуваш? — обърна се президентът към Бакстър.

Бакстър не отговори.

— Защото — продължи Хейс — през следващите три години ще се постарая да те изпратя на посещение във всяка страна от Третия свят. — Хейс закрачи из кабинета. — Ти върна външната ни политика и националната ни сигурност десетилетие назад. Бих те уволнил, но не мога да го направя. Така че, Шърман, ще трябва да съм с теб през остатъка от мандата си, но веднага заявявам: без теб на следващите избори! И не се опитвай да ми играеш игрички, защото ще наредя на директор Стансфийлд да започне да подава на медиите информация от досието ти. Сега се разкарай. И си дръж устата затворена.

Когато Бакстър затвори вратата зад себе си, Стансфийлд изрече спокойно:

— Вицепрезидентът няма досие в ЦРУ, сър.

— Знам — намигна Хейс.

После си наля чаша вода, отпи една глътка и заговори:

— Не знам как да ви благодаря за работата, която свършихте. Бяхте невероятни. Ще започна от вас, господин Адамс. — Хей стисна ръката на Милт. — Задължен съм ви за това, което направихте, особено като вземем под внимание факта, че не сте били задължен.

— Изпълнявах дълга си, господин президент — отвърна Адамс притеснен.

— Трябват ни повече хора като теб, Милт. Ако има нещо, което мога да направя за теб…

— Има нещо, за което се сещам, сър.

— Какво е то?

— Тъй като не ми харесва особено да съм пенсионер, а и сега на сградата на Белия дом й предстои реконструкция, се чудех дали няма да се съгласите да дойда като съветник при строежа…

— Разбира се. Това е чудесна идея, Милт. Ще го уредя. Нещо друго?

— Не, сър.

— Добре. Валъри ще се заеме веднага.

Адамс отново стисна ръката на президента, обърна се към Райли и я целуна по страната.

— Грижи се за този тук — посочи Рап и се ухили: — Е, господине от Тайните служби, надявам се повече да не ви срещам. — И стисна горещо десницата му.

— Човек никога не знае — отвърна Рап. — Може да намина да те видя някой път.