Винс Флин - Власт

— Добре, но няма да ме молиш да идвам с теб на откачени мисии.

Двамата мъже се прегърнаха.

Президентът се обърна към Райли:

— Госпожице, първият ви ден в Белия дом беше доста странен.

— Да, сър.

— Ще останете ли при нас?

— Да остана?

— Да, в Белия дом.

— Разбира се.

— Добре — отвърна Хейс. — Повиках ви тук днес по две причини. Първата е да ви благодаря. Казаха ми, че сте помогнали на господин Круз да си свърши добре работата.

— Помогнах му съвсем малко. — Райли се изчерви.

— Оценявам помощта ви. А можете ли да познаете каква е втората причина?

— Това, че искам да разкажа за кризата — отвърна Анна.

— Да. Колко репортери са станали свидетели на разговор между президент и негов заместник, на какъвто вие присъствахте?

— Вероятно николко.

— Точно така. — Хейс кимна към хората край масата. — Тези четиримата мислят, че е редно да ви принудя да подпишете документ, който ви забранява да огласявате нещата, които сте видели и чули. Аз обаче ги уверих, че има и по-добър начин да излезем от това положение. — Президентът замълча. След малко продължи: — Другият вариант е да се съгласите да премълчите някои неща за сметка на други.

Райли не можеше да повярва, че се пазари за това, и то с президента.

— Кои точно неща искате да цензурирате? — попита тя.

— Не искаме да се споменава, че ЦРУ са взели участие — заговори Кенеди.

— Мога ли да кажа, че сте участвали в планирането на спасителната операция?

— Само ако всичко остане напълно неясно или е едва намекнато.

— Имам предложение — намеси се Хейс. — Госпожице Райли, искате ли първа да разкажете за събитията? — И я погледна в очите. — По обяд директор Роуч ще даде пресконференция. Аз мога да споделя с вас някои подробности, които вие да занесете в Ен Би Си преди пресконференцията.

— Споразумяхме се — каза Райли.

— Добре. Значи става въпрос за следното. Вчера вечерта някакъв човек от ФБР е изнесъл ранена жена от тунела, който излиза под Министерството на финансите. Според по-късна информация ФБР не са успели да намерят един от терористите в развалините на сградата. Предполагаме, че той е избягал през тунела с ранената жена. — Президентът й намигна. — Освен това по време на експлозиите в сградата не е имало агенти от ФБР.

— Значи ми казвате, че Азис е успял да избяга? — възкликна невярващо Райли.

— Така изглежда.

Райли погледна Рап. Той й кимна.

— Заслужихте си правото, госпожице Райли — добави президентът.

— Благодаря, сър — промълви тя.

— Не, аз ви благодаря… — Той стисна ръката й. — А, щях да забравя. Директорът на Тайните служби Трейси очаква да му се обадите. Ще ви даде много интересна информация за Далас Кинг. Сега ще ви помоля да ни оставите, защото трябва да обсъдим един въпрос, свързан с Рафик Азис.

Райли излезе. Рап изпита странното чувство, че трябва да изтича и да я спре. Намръщен, той се обърна към останалите.

— Не ме интересува кого трябва да подкупим или да заплашим, но искам главата на Азис — заговори президентът. — Искам да го хванете и искам да разгледаме различните възможности за решаване на проблемите с Ирак. — Хейс се обърна към Рап: — Не знам как да ти благодаря. Чувствам се неловко, че никой няма да разбере какво си направил за страната си.

— Само ме оставете да намеря Азис и да го застрелям — отвърна Рап.

— Разбира се, че ти ще го направиш. Което ми припомня нещо друго. Искам абсолютно всички сили на разузнаването да бъдат мобилизирани. Няма да играем по правилата на един терорист! Ако го засечем, искам да си в добра форма, Мич.

— Да, сър. — Рап стисна ръката на президента и излезе. Навън закри слънцето с длан и огледа тълпата. Не откри това, което искаше.

— Търсите ли нещо, господин Круз?

Рап погледна надолу. Анна Райли се беше облегнала на лимузината на президента.

— Имам малко свободно време — каза тя с усмивка. — Ще ме изпратиш ли до ъгъла, откъдето ще взема такси?

— Разбира се.

Тръгнаха бавно един до друг.

— Ще ми кажеш ли някога истинското си име? — попита тя.

— Може би някой ден, когато започна да ти вярвам.

— А ще ми разкажеш ли историята на живота си? — попита след малко Анна.

— Когато поискаш.

— Все си мисля, че известно време ще си доста зает, нали?

— Кой знае. — Бяха стигнали до ъгъла. Спряха. — Мисля да си взема малко почивка.

— Наистина ли?

— Да. Защо си толкова изненадана?

— Защото не ми приличаш на човек, който си взима отпуск.

— Ще се изненадаш — вдигна рамене Рап.