Винс Флин - Власт

Адамс му махна да върви.

Рап му отвърна със знак да изчака на стълбището. Застана край пролуката. От прозорците влизаше слаба светлина. В гостната, която беше свързана с кабинета, лампите бяха запалени. На масата стояха две чаши с кафе. Вратата към коридора беше широко отворена. Това стресна Рап. Той се отдръпна.

— Контролна зала до Железния — обади се генерал Кембъл в слушалката. — Вляво от теб има врата. Тя води към Розовата градина. Провери я за експлозиви.

— Разбрано. — Рап отново погледна към коридора, за да се увери, че там няма никой, и се приближи до вратата. До нея стоеше голяма саксия с цвете. Зад саксията се виждаше същата сива метална кутия като в спалнята на президента. От кутията тръгваше тънка жичка, която минаваше под прага. Рап я проследи с поглед. — По дяволите! — промълви.

— Какво има? — попита генерал Кембъл.

— Не виждате ли жицата?

— Не.

— Минава през основата на вратата, но големият проблем е, че няма край. — Рап тръгна покрай стената, като се опитваше да показва с камерата на главата си жицата пред себе си. — Продължава покрай стената.

— Това наистина е проблем. — Бяха предвидили, че вратите са минирани, и Екипът за борба с тероризма смяташе да пробие дупки в стените. Сега трябваше да измислят нещо друго.

— По-добре да не се задържам на едно място. Да се надяваме, че сапьорите, които дойдат, ще са добри. — Вместо да отиде в малкото преддверие към кабинета, Рап се запъти към вратата, която водеше към коридора на първия етаж в Западното крило. Видя следи от кръв по пода. Бяха от влачени човешки тела. Водеха към една от стаите вдясно. Миризмата се усилваше.

Рап не искаше да вижда какво се крие зад затворената врата. Досещаше се, че именно то е причината за силната миризма. Докато оглеждаше коридора, забеляза още една бомба вляво от себе си. Насочи камерата на главата си към нея.

Положението беше по-лошо, отколкото си мислеше. Имаше бомби не само по външните стени, но и по вътрешните.

— Видяхте ли втората бомба? — попита в микрофона.

— Да. Онези следи по пода…?

— Приличаше на засъхнала кръв — отвърна Рап. Подмина мястото, където се криеше Адамс, и надникна в Овалния кабинет. Сега разбра каква е причината за ужасната смрад. На пода между двата дивана лежеше труп на мъж. Лицето и ръцете му се бяха подули. Рап се приближи и се опита да познае убития, но нямаше смисъл.

Продължи напред. Надникна зад бюрото на президента. Край вратата, която водеше извън Овалния кабинет, забеляза още една бомба. Жицата, захваната за детонатора, и тук минаваше покрай стената.

— И тук е същото, както в другата стая — каза той. — Отивам да взема Адамс и продължаваме.

Адамс стоеше на вратата и гледаше към разлагащото се тяло на пода.

— Можеш ли да го познаеш? — попита го Рап.

Той поклати глава. Рап насочи оръжието си към вратата, от която беше дошъл. Когато влезе в гостната, залепи гръб о стената вдясно.

— В другия край на стаята има врата — обърна се към Адамс. — Накъде води?

— Към Кабинета на Рузвелт.

— Какво има там?

— Само една голяма конферентна маса.

— Добре — кимна Мич. — Аз ще те прикривам, а ти ще отидеш до вратата му. Искам да провреш камерата отдолу. И стой встрани от вратата, не по средата.

Адамс кимна.

Рап вдигна ръка и му направи знак.

Милт се приближи към вратата. Застанал от лявата страна, провря кабела с камерата отдолу. В първия момент не беше сигурен какво точно вижда на монитора. Имаше някакви неща по пода. После едно от тях се раздвижи и Адамс разбра, че това е крак. Беше обут в син панталон с червена ивица отстрани. Адамс мигновено разпозна панталоните на американските пехотинци.

В Ленгли всички бяха приковали погледи към монитора.

— Милт, искаме да огледаме помещението подробно — каза Кембъл. Адамс придвижи камерата от дясно на ляво. Когато приключи, Кембъл отново се обади: — Добре, изчезвай.

Адамс издърпа кабела.

— Контролна зала, какво видяхте? — прошепна Рап в микрофона си.

— Един терорист точно срещу вратата, седнал с лице към вас. В ръце държи „Калашников“. — Рап се заслуша и долови гласове, които се чуваха зад генерала в Ленгли. Кембъл продължи: — Казаха ми, че има още два входа към тази стая, единият — блокиран. На пода седят към дузина заложници. Може би дори повече. Изглежда, са вързани и имат качулки на главите.

Адамс, застанал до Рап, също слушаше думите на генерала.

— Един от онези вътре е пехотинец — вметна шепнешком.