Винс Флин - Власт

— Да.

Раджиб се приближи до вратата и извика. Дебелият мъж се появи на прага и го погледна.

— Мустафа! — Раджиб вдигна радиостанцията. — Рафик иска да говори с теб.

Ясин кимна и свали шумовите протектори от ушите си.

— Слушам, Рафик.

— Напредваш ли? — попита Азис.

— Мисля, че ми остава по-малко от час.

— Сигурен ли си?

— Така мисля. Още съвсем малко. Когато пробия колкото трябва на дълбочина, ще са ми нужни десет-двайсет минути, за да отворя.

— Обади ми се, когато трябва да откачиш бормашините от вратата, за да дойда долу.

Ясин не беше сигурен какво точно е чул.

— Искаш да ти се обадя, когато сваля бормашините от вратата, така ли?

— Да.

— Добре. — Касоразбивачът се обърна и се запъти отново към преддверието на бункера.

Айрини Кенеди и генерал Кембъл се бяха върнали в контролната зала, за да проследят разузнавателната мисия на Рап в Западното крило. Директор Стансфийлд и генерал Флъд седяха зад тях и чакаха да предложат мнението си.

Генерал Кембъл се обърна към един от хората си и закри микрофона пред устата си:

— Погрижете се да проверите още веднъж дали имаме връзка с командир Харис, отряд „Делта“ и Екипа за борба с тероризма на ФБР. Кажете им да са в готовност.

Помощникът кимна.

Още няколко монитора бяха включени. Два показваха картина от камерите на главите на Рап и Адамс. Те бяха стигнали до края на тунела и бяха готови да отворят вратата пред себе си. Опасността в случая беше, че не бе възможно да проверят какво има от другата страна.

Освен това една нова информация беше създала паника в Ленгли. Малкото устройство за наблюдение и подслушване, което Анна Райли беше поставила във вентилационната шахта, беше доловило разговора между Азис и Мустафа Ясин. Кенеди мигновено заповяда на Рап и Адамс да останат по местата си и да не предприемат нищо, докато не прослушат повторно лентата.

Пуснаха записа още веднъж. Когато разговорът между Ясин и Азис свърши, генерал Кембъл се обърна към Кенеди.

— Това е — каза той. — Няма да успеем. Ще трябва да изтеглим напред атаката. — Генералът се обърна към полковника, който стоеше до него: — Променете часа за нападението. Започваме в седем и половина. Съобщете на всички звена.

След това се присъедини към Кенеди, Стансфийлд и Флъд, които обсъждаха новосъздалата се ситуация.

— Трябва да дадем заповед на Железния да действа — говореше Кенеди. — Имаме по-малко от час, за да съберем някаква информация и да я обработим.

— Не съм съгласен — поклати глава Кембъл. — Според мен трябва да наредим на Железния да остане на мястото си до началото на атаката.

— Защо? — попита Кенеди.

— Командир Харис и хората му ще са готови да скочат след двайсет минути. Не мисля, че трябва да рискуваме точно сега, малко преди началото на операцията. Искаме изненадата да е на наша страна.

Флъд кимна.

— Трябва да сме сигурни, че Азис няма да вземе в плен президента — отбеляза командващият.

— Сигурни сме. — Кембъл посочи монитора на стената, който показваше вратата на бункера. — Гарантирам, че ще го спрем.

Кенеди скръсти ръце.

— Не съм съгласна — каза тя. — Мисля, че трябва да съберем достатъчно информация предварително.

— Томас? — обърна се към директора на ЦРУ генерал Флъд.

— Нека да попитаме Мич — каза Стансфийлд. — Той е там. Искам да чуя неговото мнение.

Кенеди се обърна и взе слушалките от бюрото си.

— Контролната зала вика Железния.

Рап се беше облегнал на стената край дебелата стоманена врата. Започваше да губи търпение. Мислеше да застреля Азис. Не беше споделил това с Ленгли, но ако му се удадеше възможност, щеше да го направи без миг колебание. Тактически това решение беше най-мъдро. Да убие водача и после да гледа как другарите му се разбягват… Гласът на началника му прекъсна приятните мисли.

— Слушам — каза Рап.

— Изглежда, че ще успеят да отворят вратата на бункера след около шейсет минути. — Кенеди замълча. — Няма да имаме достатъчно време за първоначалния план.

— Тогава по-добре да се хващам на работа.

— Ние… — Кенеди погледна тримата мъже пред себе си — имаме предложение как да продължим.

— Слушам — отегчено отвърна Рап.

— Новото начало на акцията е в седем и половина.

Мич погледна часовника си.

— Това означава, че имам четирийсет и осем минути. Тръгвам веднага.

— Железен — намеси се генерал Кембъл, — след около двайсет минути „Тюлен — Група 6“ ще е на позиция. Не искаме да рискуваме, докато всички не заемат местата си.