Винс Флин - Власт

Кенеди се беше приготвила да понесе обвиненията на Скип Макмахън.

— Казах на Скип и Браян — продължи директорът, — че ти държеше да ги осведомим какво сме сторили. Аз поемам вината за това, господа, и имам основателни причини да ви държа в неведение.

— Какви например? — попита заядливо Макмахън.

Стансфийлд потупа младия мъж по рамото.

— Затова те харесвам, Скип. Винаги искаш да знаеш всичко.

— Да, така е. Хайде сега да чуем какво е станало.

— Опасявам се, че това ще трябва да го отложим. Сега имам нещо за вас, която ще ви се стори много по-интересно. Сега ще ви помоля да заемете местата си. — Стансфийлд посочи два стола от едната страна на Кенеди. Макмахън и Роуч седнаха. — Да започваме — добави директорът и седна до генерал Флъд.

Стансфийлд, Флъд и президентът се бяха съгласили, че засега само малък кръг хора трябва да знаят за създалата се ситуация. Само присъстващите щяха за узнаят, че животът на президента е в опасност. Същата информация щеше да бъде предоставена и на командирите на Екипа за борба с тероризма, на отряд „Делта“ и на „Тюлен — Група 6“.

Един от хората на Кенеди затвори звукоизолираната врата, а Айрини спусна тъмните щори на стъклата.

— Господа — заговори тя, — това, което двамата с генерал Кембъл ще ви кажем, не трябва да излиза от тази зала. Няма да го споменавате пред хората от екипите си, пред шефовете или пред жените си.

— Обещавам на всеки от вас, че ако разбера, че сте споделили с някого за този разговор, аз лично ще се постарая да проваля кариерите ви — добави Кембъл.

Айрини изгаси лампите и включи петте монитора.

— Както всички знаете, президентът е бил евакуиран в бункера си. Малко след това загубихме връзка с него, защото Азис беше поставил заглушаващо устройство край вратата на бункера. Вчера вечерта двама от нашите хора успяха да проникнат в Белия дом. Единият не е професионалист, но познава разположението на помещенията в Белия дом. Вторият е един от най-добрите ни хора, известен като Железния. Картината, която виждате, получаваме благодарение на камерите, които той монтира в сградата. — Кенеди посочи един от екраните. — За тези, които още не са се досетили, това е картина от вратата към бункера на президента. Този дебел мъж, който виждате от време на време, се казва Мустафа Ясин и е иракчанин, специалист по отваряне на метални врати и сейфове. Трите предмета, които са захванати за вратата, са бормашини. Не знаем още колко време ще им е необходимо, за да отворят вратата. — Кенеди вдигна дистанционното и от тавана се спусна бял екран. На него се виждаше чертеж на Белия дом. Тя направи знак на Кембъл да продължи.

— Заложниците са в стаята за отдих за журналисти на приземния етаж — заговори генералът. — От разузнаването получихме информация, че има и още една, по-малка група заложници, които са затворени в Кабинета на Рузвелт. Железния смята, че тази група се състои предимно от агенти от Тайните служби или от военните, които работят в Белия дом. Двамата с доктор Кенеди сме съгласни с него.

Сид Слейтър, командир на Екипа за борба с тероризма на ФБР, вдигна ръка.

— Да, Сид? — погледна го генералът.

— Имаме ли картина от стаята със заложниците?

— Засега не. Нямаме много време, затова ще продължа по дневния ред. Ще дадем начало на операцията в осем и половина.

— Чакайте малко — намеси се директор Уорч. — Да не би да имаме разрешение да влезем?

— Да — отвърна генерал Флъд от другия край на залата.

Роуч погледна часовника си. Минаваше пет следобед.

— Бакстър ви е дал разрешение? — настоя скептично той.

— Не, аз дадох разрешение! — прозвуча от високоговорителите. Роуч веднага позна гласа.

Половината от присъстващите зяпнаха. Президентът се изкашля.

— Господа, зная, че не разполагате с много време, но вярвам, че ще успеете. Сега ви моля да дадем възможност на генерал Кембъл да ни представи останалата част от плана. Генерале, продължете.

— Господа, предстоящата операция ще извършим съвместно. Екипът за борба с тероризма ще се заеме със заложниците и Западното крило. Сид, ще ви трябва подкрепа. Отряд „Делта“ ще се заеме с крилото с личните помещения. Били, твоите момчета трябва да са при хеликоптерите и да са готови за действие. Преди да стигна до същината на плана, искам да предупредя всички, че часът на началото на операцията може да бъде променен и да се наложи да нападнем по-рано. Ако получим информация, че терористите са готови да проникнат в бункера, ще действаме незабавно.