Винс Флин - Власт

Малко след два часа следобед те вече бяха в центъра и облечени в дънки и тениски, разтоварваха камиона. Трябваше да построят две платформи. Щяха да стрелят двама снайперисти с куршуми петдесети калибър. Ако и двамата лежаха на една платформа, щяха да си пречат.

Двете платформи всъщност представляваха две дървени кутии. Горната част беше сглобена от греди, които се придържаха една за друга от перпендикулярно поставени летви отдолу. Уикър донесе пластмасов куфар и го сложи на платформата. Вътре имаше петдесеткалиброва пушка „Барет“. Беше дълга метър и петдесет и четири сантиметра и тежеше близо четиринайсет килограма. Поразяваше цел на разстояние повече от километър и половина.

Уикър не беше висок. Всъщност беше с петнайсетина сантиметра по-висок от пушката. Той извади оръжието от куфара, разтвори двете подпори и го постави на платформата. Погледна през оптическия мерник. Веднага видя терориста, който седеше в бронираната стъклена кабинка на покрива на Белия дом. От това разстояние тази пушка щеше да свърши идеална работа. Но за да бъдат съвсем сигурни в резултата, бяха донесли две.

Уикър внимателно наблюдаваше закачуления терорист на покрива на осемстотин и двайсет метра от него. Отпусна се с цялата си тежест на платформата. Тя не помръдваше. Беше сглобена много добре. Снайперистът махна пушката от платформата и остави тюлените да си довършат работата. Погледна към залязващото слънце. Времето се разваляше. Това беше добре дошло. Той взе мобилния си телефон, набра номер и зачака човекът от другата страна да вдигне.

Райли нямаше часовник и беше забравила да попита колко е часът, когато я бяха спуснали в шахтата. Чувстваше се схваната и реши, че е прекарала вътре поне трийсет минути, ако не и час. Досега не беше забелязала никакво движение в помещението от другата страна. Тъй като бездействаше, няколко пъти се хвана, че започва да се унася. Монотонното бръмчене на бормашините я приспиваше още повече.

Това, че не виждаше терориста, започна да я изнервя. Зачуди се дали в помещението има някой и дали сега не е най-подходящият момент да даде сигнала. Ако се наложеше отново да слезе в шахтата, щеше да поиска часовник и по-точни инструкции.

Времето течеше, а Райли се чувстваше все по-схваната и уморена. Вече започваше да губи търпение, когато чу шум, по-различен от шума на бормашините. Приближи се до отвора, за да види по-добре какво става вътре, и долови някакво движение. Имаше някой. След няколко секунди дебелият мъж застана на прага и се протегна.

Приближи до бормашините, за да провери колко са напреднали. Когато приключи с измерването, хвърли метъра на пода, прозя се и тръгна към видимата за Райли част на помещението.

Когато се приближи към нея, тя протегна ръка и сграбчи връзката до тялото си. В момента, в който мъжът зави зад ъгъла, я дръпна два пъти рязко.

Рап и Адамс бяха нащрек. Адамс стоеше до вентилационната шахта с въже в ръката, а Рап — на прага на отворената врата, стиснал пистолет. След първите десет минути обаче командосът реши, че има и по-добър начин да си запълват времето и каза на Адамс да извади чертежите на сградата.

Започнаха да обсъждат разположението на Западното крило. Откъде минаваше тунелът и какво трябваше да има от другата страна на вратата. Бяха говорили за това и преди, но Рап искаше да бъде сигурен. Знаеше, че ако изпълни тази задача, следващото, което ще трябва да направи, е да се промъкне в Западното крило и да провери как са заложниците.

От това, което им беше казала Райли, знаеха, че заложниците са в стаята са отдих на журналистите. Рап искаше да разбере дали има оцелели агенти от Тайните служби и ако има, къде ги държат. Внезапно Адамс подскочи.

— Това беше — прошепна трескаво. — Две дръпвания.

Рап хукна към вратата.

— Ако даде другия сигнал, тичай след мене, за да ме предупредиш — нареди през рамо.

Командосът изчезна в тунела. По навик държеше пистолета насочен пред себе си. Когато стигна до последното стъпало, той се огледа и хукна наляво. Скоро се озова пред другата метална врата. Спря и прехвърли пистолета в лявата ръка.

Дишаше тежко. Остана неподвижен и се заслуша дали Адамс го вика. Не чу нищо. Намери контролното табло и набра първите осем цифри от шифъра. После отново се заслуша. Отново нищо. След секунда беше натиснал и последната цифра. Отдръпна се назад. Вратата изсвистя, чу се металическо щракване. Нямаше време за губене.

Открехна вратата и насочи пистолета си към помещението от другата страна. Първото, което долови, беше звукът от бормашините, а после и странната миризма. Той погледна към отворената врата към коридора. След това продължи да отваря вратата, докато тя не се удари в нещо метално. Шумът от удара стресна Рап, но за щастие не беше по-силен от бормашините. Командосът влезе в помещението.