Винс Флин - Мръсни афери

След като от Тайната служба провериха набързо лимузината, тя беше пропусната през югозападната порта. Кенеди излезе от колата, като придържаше полите на вечерната си рокля. Един униформен служител на Тайната служба отвори вратата пред нея и тя забързано влезе в Западното крило.

Кенеди мина покрай Оперативната зала. Излезе извън сградата и заобиколи Колонадата. Президентът вървеше по този маршрут всеки ден. В Палмовата зала я чакаше специален агент Джак Уорч, човекът, който отговаряше за личната охрана на президента Хейс.

— Тази вечер си много красива, Айрини — каза винаги галантният агент.

— Благодаря ти, Джак, ти също.

Уорч, като всички агенти от личната президентска охрана, дежурни тази вечер, беше облечен официално. Той предложи кавалерски ръката си.

— Президентът и генерал Флъд са горе и те чакат.

Кенеди харесваше Уорч. Той беше истински професионалист, който работеше упорито и много обичаше семейството си.

— Как са Шийла и децата? — попита го Кенеди.

— Добре са. А Томи? — Уорч имаше предвид седемгодишния син на Кенеди.

— Расте много бързо… вече започва да става малко нахален. Нали знаеш, на неговата възраст… — На езика й беше да каже, че на детето му липсва баща, но се въздържа. Не беше в неин стил да се оплаква.

Взеха асансьора до втория етаж.

— Какво прави моят любим антитерорист? — попита Уорч.

Кенеди се запита дали агентът задава въпроса от любезност, или наистина иска да знае с какво се занимава в момента Рап. На Уорч, разбира се, можеше да се вярва безрезервно, но не му трябваше да научава секретната информация.

— Добре е.

Агентът се почувства неловко.

— Жена му дойде при мен преди малко. Искаше да разбере къде се намира.

— И?

Асансьорът спря и вратата се отвори.

— Казах й, че нямам представа.

Кенеди първа пристъпи в коридора.

— А така ли е наистина?

Уорч се намръщи.

— Да.

— Добре — отвърна Кенеди.

Двамата закрачиха по широкия коридор. Спряха пред вратата на президентския кабинет.

— Айрини — поде агентът загрижено, — мисля си, че някой трябва да говори с Анна.

— Защо?

— Мисля си, че ти трябва да говориш с нея.

— И да й разкрия тайните операции на ЦРУ ли? — саркастично реагира Кенеди.

— Не, разбира се, че не. Но някой трябва да й каже да престане да задава въпроси.

— Тя е репортер. Такава й е работата.

— Знам, но той е неин съпруг, за Бога, и в противен случай нещата само ще се влошат. Мисля, че ако я успокоите малко, няма да е така.

— Тя тук ли е в момента?

— Да.

От друга страна, докато Мич го нямаше наблизо, това беше идеална възможност да си изясни някои положения със съпругата му. Между двете отдавна съществуваше напрежение и тъй като и двете очевидно щяха да играят значителна роля в живота на Рап, трябваше да поговорят за някои неща.

— Добре, ще опитам да се видя с нея по-късно.

Уорч почука на вратата на кабинета, изчака секунда и отвори. Председателят на Обединеното командване и главнокомандващият седяха до камината и играеха карти. Генерал Флъд държеше чаша с кафява течност, за която Кенеди предположи, че е бърбън. А какво си беше сипал президентът, нямаше идея. Той пиеше само за компания и нямаше любимо питие. Беше го виждала да пие вино — червено и бяло, бира, водка, уиски и бърбън. Никога обаче не го беше виждала пиян, освен дето започваше да говори с малко по-висок тон.

Двамата мъже станаха и също направиха комплименти на директора на ЦРУ колко добре изглежда. Кенеди им върна жеста и се настани на канапето. Президентът й наля водка с лед. Айрини бе разбрала, че е по-добре да приеме каквото и да е питие и да го подмята в ръцете си, вместо да повтаря многократно, че не иска нищо за пиене.

Президентът седна отново в стола си и взе ръка. Погледна над картите си и каза:

— Чий ред е?

— Ваш — отвърна генералът.

Хейс понечи да извади една от картите си, но после размисли и я върна.

— Та, Айрини, какви мисли се въртят в ума ти?

— Имаме напрегната ситуация, сър, и сметнах, че трябва да знаете за нея.

Кенеди хвърли поглед към генерал Флъд, за да отгатне дали е споделил с президента по-ранния им разговор. Той обаче с нищо не показа да е провеждал трудна дискусия.

Тя отново се обърна към президента, който най-накрая бе решил коя карта да свали.

— Няколко часа преди изгрева внедрихме екип във Филипините, на остров Динагат, за да се погрижи за генерал Моро. Докато се придвижваха към първоначалната си позиция, членовете на екипа се натъкнаха на враждебно настроени въоръжени лица, които идентифицираха като колона бунтовници от „Абу Саяф“.