Винс Флин - Мръсни афери

Това, че директорът на ЦРУ и председателят на Обединеното командване слизаха по тези стълби, неминуемо щеше да доведе до спекулации и приказки за надигаща се криза.

Кенеди и Флъд излязоха от асансьора и охраната ги поведе покрай червените въжета, преграждащи единия край на коридора. Бяха минали едва пет метра сред събралото се множество, когато генералът беше спрян и отклонен от водача на мнозинството в Сената. Кенеди продължи по пътя си, защото иначе сенаторът щеше да придърпа и нея, за да я разпитва и да прави опити да изкопчи от нея информация. Според Айрини тържествена вечеря от такъв ранг не беше място за обсъждане на въпроси от областта на националната сигурност. Тя продължи към Източната зала. Търсеше си нещо за пиене. Сега, останала сама на партито, почувства нужда да свали малко напрежението.

Почти беше стигнала до бара, когато някой я стисна за ръката. Кенеди се обърна. Лицето срещу нея й беше познато. Не бе много дружелюбно.

— Здравейте, директор Кенеди.

Кенеди погледна към репортерката с ослепителни зелени очи и се усмихна.

— Анна, за последно те моля, наричай ме Айрини.

— Просто се старая да съм любезна — отвърна Анна Рап. Недолюбваше шефката на съпруга си. Трябваше да признае, че до голяма степен причината за подобни чувства беше фактът, че Кенеди познава Мич по-добре от нея.

— Хм. — Кенеди явно не й повярва.

Затова Анна премина направо към въпроса:

— Ще ми кажеш ли къде е Рап? Моля те.

Кенеди се вгледа в красивата репортерка и се сети за разговора си с Джак Уорч отпреди малко. Сега като че беше подходящият момент да си поговорят.

— Анна, ела да пийнем нещо — каза Айрини и поръча и на двете по едно мартини.

— Айрини, аз съм на работа тук. Не мисля, че е добра идея да пия алкохол.

— Анна, аз винаги съм на работа. Не се обиждай, но моята длъжност е много по-важна от твоята. Освен това — тя огледа разголения вечерен тоалет на журналистката — не мисля, че точно в този си вид ще взимаш интервю на живо от някой от тук присъстващите.

Анна беше сварена неподготвена както от тона, така и от смисъла на думите. Досега не беше чувала подобно нещо от винаги учтивата и лаконична Кенеди.

— Не, но винаги когато се намирам в Белия дом, то е по служба.

Кенеди не й обърна внимание, взе двете мартинита от бармана и подаде едната чаша на Анна.

— Ела с мен.

Те потърсиха тихо и уединено място. Докато вървяха из залата, привлякоха не един и два мъжки погледа. Две сами красиви жени — познатата на всички ослепителна Анна Рап и Айрини Кенеди, стилна и резервирана, но също позната на мнозина, макар и поради други причини.

По пътя им към Източната зала няколко души се опитаха да спрат Кенеди. Всеки път тя се усмихваше, извиняваше се и ги отминаваше. В южния край на просторното помещение беше по-тихо и те решиха да останат там.

Кенеди вдигна чашата за тост.

— За съпруга ти. Един от най-страхотните мъже, които познавам.

Анна не знаеше как да разбира тези думи. Преди обаче да се усети, Кенеди чукна чаша о нейната и тя трябваше да отпие. Охладената водка с плодов аромат беше мека и приятна на вкус.

— Кажи ми все пак къде изпратихте съпруга ми този път?

Кенеди отпи бавно от чашата си; обмисляше как да отговори на този прям въпрос.

— Той не ти ли каза?

Това озадачи Анна.

— Не, не ми каза и ти го знаеш. Защо ти не ми кажеш?

Айрини никога не губеше самообладание, но тази журналистка вече й идваше в повече. На какво се дължеше тази неспособност у Анна да контролира емоциите си, тя не знаеше, но можеше да предположи. Най-вероятно се дължеше на убеждението й, че Мич заслужава по-добър живот.

— Любопитно ми е дали храниш уважение към съпруга си — попита Айрини с леден тон.

— Разбира се, че го уважавам — настръхна Анна.

— Тогава защо го излагаш на риск, като се държиш като обидена ученичка и задаваш неудобни въпроси?

— Айрини, в момента не говорим за мен, а за Мич.

— Точно така. И ако наистина беше загрижена за него, щеше да спреш да питаш къде е. Би трябвало да помниш, че е доста добър в занаята си и само го улесняваш, ако си държиш устата затворена. — Кенеди се приближи до Анна и добави с тих, но гневен тон: — Неговата работа безспорно е по-важна и от твоята, и от моята. Имаш ли представа колко хора е спасил през годините? — В очите на Анна се четеше съмнение. — Разбира се, приятелите ти от медиите предпочитат да го наричат убиец, но дали са си правили труда да преброят хората, чиито живот е спасил? Разбира се, че не. В онзи ден той спаси не само теб, а още десетки други. Идвало ли ти е наум, че в момента може би отново се занимава с това? Спасява животи? — Кенеди замълча и се огледа. — В момента едно американско семейство е държано като заложник и животът им зависи от твоя съпруг. Майка, баща и три деца. Замисли се за това. Ти би ли отказала да им дариш живот, както Мич ти дари твоя?