Стивън Бруст - Джерег

— Тъкмо драконът в теб го направи, въпреки мнението, което имаш за драконите — продължих разпалено. — За един драгар неговият дом контролира всичко. Начинът му на живот, целите му, уменията му, неговите сили и слабости. Не съществува нищо, буквално нищо , което да е с по-силно влияние върху един драгар, от неговия дом. От дома, в който той е роден, все едно как е израснал. При хората може би е различно, но… трябваше да се сетя. Проклятие! Трябваше да се сетя. Сто неща сочеха натам.

— В името на Имперската обич, Влад! Какво е то?

— Крейгар — казах, вече кротко, — помисли малко. Този наш приятел не е просто джерег, той също така притежава жаждата за кръв на дракон и геройството на дзур.

— Е, и?

— Ами прегледай записките си, приятелю. Помниш ли баща му? Защо не си намерил повече за него? Продължавай, довърши си проучването. Но още сега мога да ти кажа какво ще откриеш. Баща му е убил някого. Друг джерег, малко преди Междуцарствието. Джерегът, когото е убил, е бил под закрилата на Господар на дракони; за да съм точен, на лорд Ейдрон. Планът на Мелар не е бил съставен, за да свие златото на джерегите и да се измъкне жив — целият му смисъл е в това той самият да бъде убит. Повече от триста години е замислял нещата така, че да бъде убит, навярно с моргантско оръжие; все едно му е. Ще бъде убит, информацията, която е събрал за дзур, ще се разкрие и ще им натика лицата в калта. А в същото време двата дома, които мрази най-много, драконите и джерегите, ще се унищожат взаимно. Цялата работа е за отмъщение, Крейгар — отмъщение за начина, по който са се отнасяли към него като мелез, и отмъщение за смъртта на баща му. Отмъщение, толкова храбро, колкото е един дзур, толкова жестоко, колкото е един дракон, и толкова коварно, колкото е един джерег. Това е цялата работа, Крейгар.

Крейгар приличаше на криота, току-що открил, че в мрежата му е нагазил дракон. Мина през същата процедура, през която бях минал и аз, като всяка малка подробност идваше на мястото си, и също като мен заклати глава от удивление, а лицето му се вкамени, стъписано.

— Мамка му, шефе!

Кимнах.

Банкетната зала на Черен замък си беше същата като предния път. Няколко различни лица, няколко от същите лица, много безлични лица. Застанах за миг на прага, след което пристъпих вътре. Исках да посъбера мислите си, а и да оставя стомаха си да мине през процедурата по съвземане, преди да съм се захванал с по-сериозна работа.

„Можеш ли да повярваш, шефе, че на Мороулан всъщност му харесва така?“

„Знаеш ги драконите, Лойош“.

Крейгар беше отделил един час и беше потвърдил всичките ми предположения около произхода на Мелар. Изглежда, че баща му наистина беше тъкмо този, чиято работа бе предизвикала втората война дракон — джерег, за която Крейгар също не беше чувал. Сведенията за нея в хрониките на лиорните бяха пръснати, но ясни. Събитието се беше случило и повече или по-малко — точно така, както ми го разказаха.

Всичко се напасваше много добре. А не бях по-близо до измислянето как да се справя, отколкото преди ден. Това наистина беше обезпокоително. Цялата тази информация всъщност трябваше да се окаже храна за нещо повече от чистото удоволствие при решена загадка. О, разбира се, това означаваше, че вече знаем, че определени неща няма да свършат работа, след като Мелар нямаше никакво намерение да напусне жив Черен замък, но и преди това не бях имал никаква идея какво да направя, така че беше все едно. Хрумна ми, че колкото повече научавам, толкова по-труден, вместо по-лесен, се оказва случаят. Може би просто трябваше да се постарая да забравя повечето неща.

И в този момент осъзнах, че трябва да реша още една загадка. Не беше голяма, нито трудна, но изпитвах известно любопитство защо Мелар изобщо е взел със себе си телохранители, след като не смята да се опитва да спасява живота си. Не беше много важно, навярно, но засега не можех да си позволя да пропусна нищо. Тъкмо това ме беше върнало в банкетната зала; да ги огледам добре и да видя дали мога да науча нещо, да предположа нещо или поне да елиминирам нещо.

Закрачих безцелно из тълпата — усмихвах се, кимах, отпивах. След петнайсетина минути забелязах Мелар. Събудих спомена за двете лица, които ми бе подал Лойош, и открих двамата телохранители, на няколко стъпки встрани от него.

Приближих се до тях толкова, колкото сметнах за безопасно, и ги огледах. Да, и двамата бяха бойци. Притежаваха онези движения или стойка, които издават физическа сила. И двамата бяха едри мъже, с големи здрави ръце, и двамата бяха доста опитни в наблюдаването на тълпа, без да им проличи.