Стивън Бруст - Джерег

„Кой е?“

„Тук е лорд Талтош“, отвърнах. (Да го дадем малко по-претенциозно.)

„Да, милорд. Какво има?“

„Държите ли под око онези двама телохранители на Мелар?“

„Опитвам се, милорд. Много са хлъзгави“.

„Ясно. Добре. Бяхте ли на дежурство при опита за покушение снощи?“

„Да, милорд“.

„Телохранителите там ли бяха?“

„Не, милорд… почакайте! Не съм сигурен… Да. Да, там си бяха“.

„Никакви съмнения?“

„Не, милорд. Бях ги забелязал малко преди да се случи, и все още бяха там, когато ги видях няколко секунди по-късно“.

„Ясно, това е всичко. Лека работа“.

Прекъснах връзката и казах на Крейгар какво съм открил. Той поклати тъжно глава.

— Още една хубава теорийка изгърмя през Портата на смъртта.

— Мда.

Просто не можех да си го обясня. Нищо в цялата тази шантава история не изглеждаше смислено. Не можех да разбера защо го е направил, нито защо телохранителите му ще се държат толкова нехайно в цялата работа, нищо не можех да разбера. Но нищо не се случва без причина. Трябваше да има някакво обяснение. Извадих една кама и започнах да си я подхвърлям.

Крейгар изпръхтя.

— Знаеш ли кое е смешното, Влад?

— Кое? Точно в момента с удоволствие бих чул нещо смешно.

— Горкият Мелар, това е смешното.

Изсумтях.

— „Горкият Мелар“! Какво ще кажеш за горките нас? Той е започнал всичко това, а нас ще ни ометат заради него.

— Няма спор — каза Крейгар. — Но той така или иначе е мъртъв. Той започна всичко това и няма как да го преживее. Горкият глупак е измислил тази грандиозна схема да открадне златото на джерегите и да остане жив, работил е над нея, доколкото можем да преценим, цели триста години. И накрая вместо да се получи, ще си умре за нищо и ще повлече със себе си два дома.

— Ами — отвърнах, — сигурен съм, че няма да се разплаче, че ще повлече два дома със себе си… — И млъкнах. „Горкият глупак“, беше казал Крейгар. Но ние знаехме, че Мелар не е глупак. Как може да замислиш нещо такова, да похарчиш стотици години, хиляди империали, и накрая да се оплетеш само защото не си съобразил, че джерегите ще предприемат действия, нещо, което дори за мен изглеждаше логично и разумно? Това не беше просто глупост, беше си откровена тъпотия. А просто беше невъзможно и да помисля, че Мелар е тъпак. Не, той или знаеше някакъв начин да остане жив, или… или…

Щрак, щрак, щрак. Едно по едно нещата започнаха да си идват на мястото. Щрак, щрак, трясс! Изражението на Мелар. Действията на телохранителите му. Извоюването на мястото му в дома Дзур. Всичко съвпадаше. Усетих, че се изпълвам с благоговение към величието на замисъла на Мелар. Беше грандиозно! Усетих как въпреки волята си се изпълвам с възхищение.

— Какво има, Влад?

„Какво става, шефе?“

Само поклатих глава. Камата ми увисна за миг във въздуха и бях толкова зашеметен, че дори не я хванах. Тя ме удари по крака и само благодарение на слепия късмет се оказа с дръжката надолу. Но мисля, че дори да се беше забила с острието, пак нямаше да забележа. Беше адски красиво! За миг чак се зачудих дали ще имам сърце да го предотвратя, дори да можех да измисля начин. Беше толкова съвършено . Доколкото можех да преценя, през всичките тези стотици години, докато го бе замислял и изпълнявал, той не беше допуснал и една грешка! Беше невероятно. Прилагателните ми се изчерпаха.

— По дяволите, Влад! Говори! Какво става?

— Би трябвало да знаеш — отвърнах.

— Какво?

— Ти пръв го изтъкна, и то на два пъти, онзиден. Вийра! Нима беше само преди два дни? Сякаш бе преди години…

— Какво съм изтъкнал? Хайде, проклет да си! — каза Крейгар.

— Ти си този, който почна да ми разправя какво е да израснеш като мелез.

— Е, и?

— Е, а ние продължаваме да мислим за него като за джерег.

— Добре, но той е джерег.

Поклатих глава.

— Не. Генетично не е.

— Какво общо има генетиката с това?

— Всичко. Точно тогава трябваше да се сетя — когато Алийра ми обясни какво означава всъщност да си от един дом. Нима не разбираш, Крейгар? Но не, не би могъл. Ти си джерег, но ти — ние — не гледаме на нещата по този начин. Но е истина. Ти не можеш да се отречеш от дома си, ако си драгар. Погледни се, Крейгар. За да спасиш живота ми, трябваше да не се подчиниш на заповедите ми. Такова нещо един джерег изобщо не би могъл да направи — единственият случай, когато един джерег ще откаже да се подчини на заповеди, е когато се кани да убие шефа си. Но един дракон, Крейгар, един дракон понякога ще реши, че единственият начин да изпълни желанията на своя командир е да наруши заповедите му, да направи каквото трябва да се направи и да рискува да бъде съден от военен съд, ако се наложи.