Стивън Бруст - Джерег

— Не знаех това, Влад — промълви Крейгар.

— Все едно, продължавай.

— Та — продължи той, — ако вече не си се досетил, тъкмо Мелар уредил с някаква вещица жената на Онар да хване чумата. После се появява, малко преди тя да умре, спасява я и Онар е много, много благодарен. Всъщност е толкова благодарен, че е готов да учи на майсторство един бездомен мелез. Мила история, нали?

— Интересно. Доста елегантни ходове.

— Интересно, нали? Сигурен съм, че си забелязал синхрона.

— Мда. Това го е започнал преди да се опита да се присъедини към дома Дзур първия път, или дома на Дракона.

— Точно. Което означава, освен ако нещо не греша, че той е знаел точно какво ще се случи, когато се е опитал да получи членство.

Кимнах.

— Това поставя нещата в малко по-друга светлина, нали? Така опитът му да се присъедини към драконите и към дзур се оказва не толкова объркващ, колкото направо неразбираем.

Крейгар кимна.

— И още нещо — продължих. — Ще се окаже, че замисълът му е отпреди повече от дванайсетте години, за които мислехме. По-скоро е от двеста.

— От повече — каза Крейгар.

— О, да. Започнал е по време на Междуцарствието, нали? Значи триста? Може би четиристотин?

— Точно така. Впечатляващо, нали?

Съгласих се.

— Е, продължавай.

— Значи той работил при Онар близо сто години, тайно. После си е извоювал с бой място в дома Дзур, след като се почувствал готов, а оттам знаеш историята.

Мъчех се да подредя всичко в ума си. Беше твърде рано да се опитвам да измъкна нещо, което да ми е от полза, но исках да се опитам да го разбера колкото може по-добре.

— Намери ли някакви податки защо е искал да влезе в дзур, втория път, когато си го е спечелил с бой?

Крейгар поклати глава.

— Добре. Това е нещо, което бих искал да разбера. А магьосничество? Учил ли го е изобщо?

— Доколкото мога да преценя, съвсем малко.

— Вещерство?

— Изключено.

— Е, все пак разполагаме с нещо. Не че ще ни помогне.

Отпих от виното си и оставих информацията да се утаи в съзнанието ми, или по-скоро само това от нея, с което можех да се оправя. Учил се е при Онар, а? И е проникнал в дзур с бой, само за да го напусне и да се присъедини — или по-скоро, отново да се присъедини — към джерег, да се издигне до върха и след това да ужили целия съвет. Защо? Само за да покаже, че може да го направи? Какво пък, това си беше отчасти в стила на дзур, но все пак не можех да го разбера. И онази работа с Онар, всички тези кроежи и замисли. Странно.

— Знаеш ли, Крейгар, ако изобщо се стигне до пряк бой с този тип, мисля, че съм в беда.

Той изсумтя.

— Имаш талант да подценяваш. Не си в беда. Той ще те накълца.

Свих рамене.

— От друга страна, не забравяй, че използвам източния стил. Това може да го позатрудни, защото той я кара по вашия — сечеш и мушкаш.

— Но е адски добър!

— Мда.

Помълчахме малко, отпивайки от виното си. После Крейгар каза:

— А ти какво намери? Нещо ново?

Кимнах.

— Вчера бях доста зает.

— Тъй ли? Я разкажи.

Тъй че му описах събитията от деня и новата информация, с която се бях сдобил. Лойош се погрижи да не пропусна частта със спасяването. Когато му казах за телохранителите, Крейгар беше впечатлен и объркан.

— Но това е нелогично, Влад — отбеляза той. — Къде може да ги е изпратил?

— Представа нямам. Макар че след това, което ти ми каза току-що, мога да се сетя за друго обяснение. Боя се обаче, че и то няма да ми хареса.

— Какво е то?

— Възможно е телохранителите му да са магьосници и Мелар да смята, че може сам да се справи с всяко физическо нападение.

— Но не създаде впечатление, че предприема каквото и да е, нали?

Поклатих глава.

— Не, трябва да призная, че не. Но може би е смятал да надвие нападателя си само ако се наложи и е разчитал, че стражите на Мороулан ще го спрат. Което, в края на краищата, те направиха. С чужда помощ — побързах да добавя.

Крейгар поклати глава.

— Ти би ли разчитал на някой, че ще е достатъчно бърз?

— Е, не. Но пък аз не съм боец като Мелар; това вече го знаем.

Крейгар ме изгледа. Не беше убеден. Е, аз също не бях много убеден.

— Единственото, което всъщност звучи разумно — каза той, — е ако си бил прав отначало: имал е някаква работа за тях и се е случило да ги няма точно когато убиецът е нахълтал.

— Може би. Почакай, нещо май ми се изплъзва. Дали да не го проверя?

— Какво?

— Минутка.

Посегнах за контакт, мислейки за стража, с когото бях говорил в банкетната зала. Бях си го отбелязал наум, само че как се казваше?