Стивън Бруст - Джерег

— Прав си — казах му, вече и аз на „ти“. — Имаме конфликт на интереси. Ако ми оставиш достатъчно време, ще си свърша работата. Но няма да ви позволя да заковете някого в Черен замък. Съжалявам, но това е положението.

Той кимна замислено.

— Колко време ще ти трябва?

— Не знам. Веднага щом напусне Черен замък, ще го хвана. Но още не съм измислил как да го накарам да напусне.

— Два дни ще стигнат ли?

Помислих.

— Може би. Може би не.

Той кимна и замълча.

Взех парче от леко клисавия хляб, за да огреба останалото от маслото с чесъна (никога не съм твърдял, че ресторантът е добър за ядене ), и го попитах:

— Имаш ли идея как да се избегне войната дракон — джерег?

Той бавно поклати глава. Нямаше да ми даде повече информация за това. Махна на келнера и му плати.

— Съжалявам — каза ми, сред като сервитьорът си отиде. — Ще трябва да минем без твоето съдействие. Можеше да ни бъдеш от голяма полза. — Стана и тръгна към вратата.

Келнерът се връщаше с рестото. Махнах му разсеяно да се разкара. И тогава ми светна. Демона трябваше да е разбрал, че този изход е възможен, но искаше да ми даде шанс да се спася. О, по дяволите! Усетих как в мен се надига паника, но успях да я потисна. Нямаше да мръдна, докато не дойдеше помощ. Посегнах за контакт с Крейгар.

Келнерът не беше забелязал сигнала ми и продължаваше да върви към масата. Понечих да му махна да се разкара — и в този миг Лойош изпищя предупредително в ума ми. Почти в същия миг засякох рязко движение. Бутнах масата пред мен и посегнах за камата в същия миг, в който Лойош изхвърча от рамото ми за атака. Но също така разбрах, в същия миг, че и за двама ни е късно. Разчетът на времето беше съвършен, подготовката — професионална. Обърнах се, надявайки се поне да видя убиеца.

И точно когато се обърнах и се изправих, се чу къркорене. Вместо да замахне към мен, „келнерът“ рухна на пода. В ръката му имаше голям кухненски сатър, а от гърлото му стърчеше дръжката на кама.

Огледах се. Писъците вече започваха. Отне ми известно време, но накрая засякох Крейгар, седнал на една маса на няколко стъпки от моята. Стана и тръгна към мен. Усетих, че треперя, но не си позволих да се срина на стола преди да се уверя, че Демона е излязъл.

Нямаше го. Телохранителите му също ги нямаше, вероятно бяха излезли още преди тялото на убиеца да рухне. Умно, разбира се. Единственият негов човек тук беше мъртъв. Лойош се върна на рамото ми и го усетих как оглежда помещението, сякаш искаше да накара всеки виновен да се свие от страх. Но виновници вече нямаше. Врагът беше нанесъл най-добрия си удар и почти беше успял.

Седнах и потреперих още малко.

— Благодаря, Крейгар. Къде беше?

— Мда. Впрочем, два пъти погледна точно през мен. Както и Демона. Както и келнерите — добави той със съжаление.

— Крейгар, следващия път, когато решиш да пренебрегнеш заповедите ми, направи го.

Отвърна ми с крейгарската си усмивка.

— Влад, никога не вярвай на някой, който се нарича демон.

— Ще го запомня.

Имперската стража щеше да се появи след броени минути, но докато дойдеха, трябваше да свърша няколко неща. Минах през кухнята и влязох в задния офис. Собственикът, драгар, казваше се Нетронд, седеше зад бюрото си. Беше ми станал партньор тук, след като приех половината му собственост в замяна на доста впечатляващата сума, която ми дължеше. Нямаше сериозна причина да ме обича, но все пак…

Влязох и той ме погледна, сякаш виждаше живото превъплъщение на Смъртта. Което впрочем виждаше. Крейгар беше зад мен и застана при вратата, за да не влезе някой да помоли Нетронд да подпише поръчка за магданоз или нещо такова.

Нетронд трепереше. Добре. Аз вече бях престанал.

— Колко ти плати, мъртвецо?

(Глът.)

— Платил? Кой?…

— Знаеш ли — заговорих му небрежно, — ти си скапан комарджия, откакто те познавам. Ето докъде те докара това между другото. Е, колко ти плати?

— Н-но н-никой…

Посегнах рязко с лявата ръка и го спипах за гърлото. Устните ми се вдигнаха в класическо джерегско озъбване.

— Ти си единственият освен мен, който има правото да наема хора в това заведение. Днес тук имаше нов келнер. Аз не съм го наел, значи си ти. Оказа се, че е убиец. Като келнер беше по-лош от тъпаците, които наемаш да изхвърлят пияни клиенти. Значи мисля, че главното му качество като келнер са били златните империали, които си получил, за да го наемеш. Искам да знам колко са.

Опита се да поклати глава за отрицание, но го стисках много здраво. Опита се да каже отрицанието, но затворих и тази опция. Опита се да преглътне. Отпуснах малко, за да му го позволя. Отвори уста, отново я затвори, после я отвори и каза: