Стивън Бруст - Джерег

— Пак си прав. Виж, Влад, имаме пълното право просто да му откажем срещата. За такова нещо не сме задължени.

— Мислиш ли, че е добра идея?

Той помисли за миг и поклати глава.

— Аз също — казах.

— Добре, искаш ли да вкарам някой като гост? Можем да уредим за един-двама.

— Не. Ще го надуши, а в този момент не можем да си го позволим. Ще проличи, че не му вярваме. Всъщност наистина не му вярваме, но…

— Да бе, знам.

Той сви рамене и смени темата.

— За тая работа с Алийра и Сетра, имаш ли някакви идеи как ще убедим Мелар да напусне Черен замък?

— Ами… можем да го поканим на делова среща.

Крейгар се изхили.

— Следващата идея?

— Не знам. Това беше проблемът от самото начало, нали?

— Аха.

Свих рамене.

— Все ще измислим нещо. Между другото, ако можем да поровим още в миналото на Мелар, да го направим. Точно сега много би ми харесало да открия някое слабо място у него.

Той кимна.

— Би било добре, нали?

— По дяволите, той все пак е дошъл отнякъде. Информацията от Демона почва чак когато се включва в джерег. Преди това не знаем дори едно-едничко проклето нещо за него.

— Знам, но как според теб бихме могли да изровим нещо повече от Демона?

— Не знам… Да! Знам! Алийра! Нали точно затова й исках помощта отначало, но после нещата се разгорещиха и така и не се сетих да я помоля.

— За какво да я помолиш?

— Ами, покрай всички други неща, тя специализира генетични проучвания.

— Е, и?

— Е, и! Кажи ми — според теб в кой дом е роден Мелар?

— Предполагам в джерег. Какво те кара да мислиш, че е нещо друго?

— Нищо. Но нямаме основание да сме сигурни. Ако е джерег, Алийра би могла да ни отведе до родителите му и можем да поровим там. Ако не, това може да ни подскаже нещо ценно само по себе си и да ни отведе в други посоки.

— Съгласен. Предполагам, че Демона не би могъл да провери такова нещо. Лично ли ще се свържеш с нея, или искаш да ти уговоря нова среща?

Помислих, преди да отговоря.

— Ти я уреди — реших. — Докато трае тази каша, правим всичко официално. Уреди го за тази вечер, рано, ако е възможно. Ако още съм жив. Помоли я да го проучи.

— Добре, ще се погрижа за това. Ако умреш, ще й се извиня от твое име.

— О, добре. Голям товар ще ми смъкнеш от главата.

И този път си избрах място с гръб към вратата. Дясната ми ръка беше до чашата ми с вино; можех да извадя камата от канията под ръкава на лявата ръка достатъчно добре, за да улуча хвърчаща тапа от петнайсет стъпки разстояние за по-малко от половин секунда. Лойош фиксира очи към вратата. Имах острото чувство, че ако наистина се канят да ме отстранят, нито едно от тези неща няма да ми даде достатъчна възможност за измъкване.

Дланите ми обаче бяха сухи. Причините за това бяха три: първо, бил съм в много ситуации, в които може изведнъж да ми се наложи да се задвижа със светкавична скорост, за да си спася живота. Второ, всъщност не мислех, че Демона се кани да ме премахне. Имаше много по-прости начини да се направи това, пък и вече бях съвсем сигурен, че всичко е легитимно. И трето — непрекъснато ги отривах в крачолите на панталоните си.

„Ето го, че идва, шефе“.

„Сам?“

„С двама телохранители, но те чакат до вратата“.

Демона се разположи на стола срещу мен.

— Добър ден. Как вървят нещата?

— Вървят. Препоръчвам цалмот в масло с чесън.

— Както кажете. — Той махна на сервитьора, който взе поръчките ни, като прояви достатъчно уважение да не покаже, че знае кой съм. Демона си поръча и леко вино „Нирот“, показвайки, че и той нещо разбира от ядене.

— Нещата вече изглеждат малко по-спешни, Влад. Мога ли да ви наричам Влад?

„Кажи му не, шефе“.

Изхилих се.

— Разбира се. Аз ще ви наричам „Демоне“.

Усмихна се, без да покаже неприязън.

— Та както казвах, нещата наистина започват да изглеждат сериозни. Изглежда, че прекалено много хора вече знаят. Най-добрите магьоснички в Лявата ръка вече са се досетили, че някой голям се интересува от намирането на Мелар, но това нямаше как да се избегне. От друга страна, други някои почват да се чудят за съкращенията, които ни се наложи да направим в операциите ни. Остава само някой да събере две и две и нещата много бързо ще потекат в неприятна посока.

— Значи искате да… — Млъкнах, понеже донесоха супата. По рефлекс прокарах бързо лявата си длан над нея, но отрова нямаше, разбира се. Отровата е тромаво и непредсказуемо средство, а и малцина драгари знаеха достатъчно за метаболизма на източняците, за да могат да ме притеснят сериозно.