Стивън Бруст - Джерег

— О, говори, говори, велики пазителю на честта — отвърна тя. — Защо не отидеш по-нататък? Сложи пред бараките на джерег един плакат, че си готов да защитиш всеки, който иска да избяга от наетите им убийци.

Той пренебрегна сарказма.

— А би ли ми обяснила как можем да защитим честта си като дом, ако никой от нас не зачита дори собствената си дума?

Алийра поклати глава и продължи с по-кротък тон:

— Не разбираш ли, Мороулан, че има разлика между кодекса на честта и практиката, произлизащи от традициите на дома на Дракона, и собствените ти привички. Не възразявам да си имаш своите малки привички; смятам, че е чудесно. Но те не могат да се поставят на едно равнище с традициите на дома.

Той кимна.

— Това го разбирам, Алийра. Но не говоря само за „привичка“; аз съм дал клетва, че Черен замък е място за убежище. Щеше да е по-друго ако бяхме например на Дзур планина.

Тя поклати глава.

— Просто не те разбирам. Естествено, че ще държиш на клетвата си, но означава ли това, че ще позволиш ти самият, а и целият дом, да бъдат използвани с нея? Той просто се възползва от клетвата ти. Той злоупотребява с нея.

— Така е — съгласи се Мороулан. — Но се боя, че е прав. Просто няма начин да я наруша и той го разбира. Много съм изненадан, че ти не можеш да го разбереш.

Реших, че е време да се намеся.

— На мен ми се струва, че…

— Млъкни, джерег — изръмжа Алийра. — Това не те засяга.

Премислих.

— Не че не мога да го разбера — продължи тя към Мороулан, — просто ми се струва, че бъркаш приоритетите.

Той сви рамене.

— Съжалявам, че го чувстваш така.

Не биваше да го казва. Алийра стана и видях, че очите й са станали сини.

— Между другото — каза тя, — клетвата не е моя, а твоя. Ако престанеш да бъдеш господарят на Черен замък, не бихме имали този проблем, нали? И не си спомням нещо в клетвата ти да пречи на един гост да те нападне!

Мороулан стисна дръжката на Чернопрът и ръката му побеля. Лойош се шмугна под наметалото ми. Де да можех и аз да се напъхам някъде.

— Вярно е — каза Мороулан. — Хайде, нападай.

Сетра най-после проговори, кротко:

— Трябва ли да напомням законите за госта, Алийра?

Тя не отговори. Стоеше, стиснала оръжието и втренчена в Мороулан. Сетих се, че всъщност изобщо не иска да го нападне; искаше той да я нападне. Следващата й фраза не ме изненада.

— А законите за госта — каза Алийра — засягат и всички домакини. Дори когато твърдят, че са дракони, но нямат куража да отмъстят за обида, нанесена на всички нас.

Почти подейства, но Мороулан се спря. Тонът му не отстъпваше на цвета на очите й.

— Можеш да се смяташ за щастлива, че умея да се владея добре и че си толкова гост, колкото и този джерег, макар да е ясно, че той знае много повече от теб за уважението, което един гост дължи на домакина си.

— Ха! — извика Алийра и извади Пътедир.

— О, мамка му! — измърморих.

— Е, добре, Мороулан, тогава те освобождавам от клетвата ти, що се отнася до мен. Всъщност е все едно, защото предпочитам да бъда мъртъв дракон, вместо жива текла! — Пътедир се изпъна пред нея, като къса зелена пръчка светлина, леко пулсираща.

— Изглежда, не разбираш, братовчедке — отвърна той, — че нямаш власт над моята клетва.

Сега Сетра най-после се изправи. Слава на боговете на разума, не беше извадила Ледоплам. Пристъпи спокойно между двамата.

— И двамата губите — каза тя. — Никой от вас няма намерение да нападне другия, и двамата го знаете. Алийра иска Мороулан да я убие, което опазва честта й и нарушава клетвата му, тъй че може спокойно да продължи и да убие Мелар. Мороулан иска Алийра да го убие, превръщайки се в тази, която е нарушила закона за госта, за да може да продължи и да убие Мелар. Аз обаче нямам намерение да позволя никой от двама ви да бъде убит или опозорен, така че по-добре забравете провокациите.

Останаха така за миг, след което по устните на Мороулан пробяга сянка на усмивка. Алийра направи същото. Лойош надникна изпод наметалото ми, след което се върна на рамото ми.

Сетра се обърна към мен.

— Влад, истина ли е, че ти… — спря, премисли и опита отново: — че познаваш лицето, което трябва да убие Мелар?

Потърках врата си, който, оказа се, се беше доста напрегнал, и отвърнах сухо:

— Предполагам, че ще мога да го намеря.

— Хубаво. Може би всички трябва да започнем да мислим как да помогнем на тази особа, вместо да се перчим как ще се убием един друг.

Мороулан и Алийра се намръщиха при мисълта, че трябва да помагат на един джерег, след което свиха рамене.