Стивън Бруст - Джерег

— За днес, скъпа братовчедке, както и за следващите тринайсет дни, той е в пълна безопасност тук. След това — гласът му изведнъж стана хладен и твърд — е мъртъв.

— Не мога да ви казвам подробности — намесих се аз, — но за тринайсет дни той ще нанесе непоправими щети на дома Джерег.

Мороулан сви рамене, а Алийра ми махна пренебрежително. Какво толкова? Кой всъщност се интересуваше от дома Джерег? Но забелязах, че Сетра кимна разбиращо.

— А до тринайсет дни — вметна тя, — той отдавна ще е заминал.

Алийра отметна глава, стана рязко, разтвори наметалото и ръката й стисна дръжката на Пътедир.

— Само да се опита да се скрие!

— Не ме разбра — каза Сетра. — Не се съмнявам, че с Пътедир ще можеш да го проследиш. Казвам само, че при толкова време, с което разполага, ще може най-малкото да те затрудни. Например, ако замине в Изтока, ще ти трябват дни, докато го намериш. А междувременно — гласът й стана много рязък — той ще е успял да използва драконите, за да се скрие от джерегите.

Това никак не се хареса на другите двама. Но мен ме безпокоеше още нещо.

— Алийра — казах, — ти сигурна ли си, че той не може да направи нищо, за да ти попречи да го намериш с Пътедир? Доста тъпо ми се струва да подготвя толкова дълго толкова сложна схема, само за да се остави накрая двамата с Мороулан да го намерите и да го убиете.

— Както може би си спомняш — отвърна ми тя, — Пътедир го имам едва от няколко месеца и малцина изобщо знаят, че притежавам Велико оръжие. Не е могъл да го включи в сметките си. Ако го нямах, сигурно щеше да може да ни се измъкне.

Това го приех. Да, беше възможно. Колкото и грижливо да си планираш нещата, винаги има риск да ти убегне нещо важно. Тия неща по принцип са рисковани.

Алийра се обърна към Мороулан.

— Не мисля, че трябва да чакаме да изтекат тези седемнайсет дни.

Мороулан й обърна гръб.

„Ето, че се почва, шефе“.

„Знам, Лойош. Дано само Сетра да се оправи… и да го иска“.

— Не разбираш ли — продължи Алийра, — че този, този джерег се опитва да ни превърне в нещо като своя лична охрана от собствения си дом?

— Давам си пълна сметка, уверявам те, Алийра — отвърна Мороулан.

— И това не те притеснява? Той позори целия дом на Дракона! Как смее да използва един Господар на дракони?

— Ха! Как смее да използва мен? — каза Мороулан. — Но е съвсем очевидно, че смее, и е също толкова очевидно, че ще се измъкне сух от това. — Погледът на Мороулан я прикова. Или я предизвикваше, или чакаше да види дали тя ще го предизвика. Тъй или иначе, щеше да е все едно.

— Все още не се е измъкнал — мрачно отвърна Алийра.

— И какво по-точно трябва да означава това? — попита Мороулан.

— Точно каквото означава. Все още не се е измъкнал с нищо. Решил е, че само защото ти е гост, може да те оскърбява колкото си ще и никой няма да го докосне.

— И е прав — каза Мороулан.

— Нима? — попита Алийра. — Наистина ли? Сигурен ли си?

— Напълно — каза Мороулан.

Алийра го изгледа и каза:

— Ако предпочиташ да пренебрегнеш поругаването на честта си — твоя работа. Но когато е нанесена обида на целия дом на Дракона, е и моя работа.

— Въпреки това — заяви Мороулан, — след като обидата е нанесена чрез мен, мое право е, и мой дълг, да отмъстя за нея, не мислиш ли?

Алийра се усмихна. Седна отново и се отпусна — самата картинка на същество, току-що облекчено от всичките си грижи.

— Ох, добре! Значи все пак ще го убиеш!

— Естествено, че ще го убия — озъби се Мороулан. — След тринайсет дни.

Озърнах се към Сетра да видя как й е подействало. Все още не беше казала нищо, но изражението й съвсем не беше приятно. Бях се надявал, че ще е готова и ще може да посредничи между двамата в случай, че нещата стигнат твърде далече. Но като я гледах, се усъмних, че е склонна да го направи.

Алийра беше престанала да се усмихва. Ръката й стисна дръжката на Пътедир и кокалчетата на пръстите й побеляха.

— Това — поясни тя — не носи нищо. Няма да позволя един джерег да…

— Няма да му посегнеш, Алийра — заяви Мороулан. — Докато съм жив, никой гост в къщата ми не може да се бои за живота си. Не ме интересува нито кой е, нито защо е тук; докато е поканен от мен, може да се смята в пълна безопасност.

— Забавлявал съм свои кръвни врагове на трапезата си и съм им уреждал моргантски дуели. Виждал съм Некромантката да си приказва кротко с един, който й беше враг в течение на шест превъплъщения. Виждал съм Сетра — посочи я — да седи срещу един Господар на дзур, който се беше заклел да я унищожи. Няма да позволя на теб, собствената ми братовчедка, да захвърли името ми в калта; да ме направиш клетвопрестъпник. Така ли ще опазиш честта на дома на Дракона?