Стивън Бруст - Джерег

Отправих благодарствена молитва на Вийра, че се сетих да поискам да дойде и Сетра.

— Колко време може да изчака убиецът? — попита ме Сетра.

„Как по дяволите успява да разбере толкова много?“ — зачудих се за милионен път, откакто я познавах.

— Няколко дена може би — отвърнах.

— Добре, какво можем да направим, за да му помогнем?

Свих рамене.

— Единственото, което мога да измисля, е това, което Алийра каза преди малко — да го проследи с Пътедир. Проблемът е, че трябва да измислим някакъв начин да го накараме да напусне много скоро, без, разбира се, да го принуждаваме.

Алийра си седна на мястото, но Мороулан се обърна и тръгна към вратата.

— При тези обстоятелства — каза той, — не мисля, че е много уместно да се замесвам в това. Разчитам, че никой от вас — погледна многозначително Алийра — няма да наруши клетвата ми, но не смятам, че ще е редно да заговорнича срещу собствения ми гост. Извинете ме. — Поклони се и излезе.

Алийра подхвана нишките на разговора.

— Искаш да кажеш, да го подмамим да напусне?

— Нещо такова. Не знам, може би да му се хвърли някое заклинание, за да си помисли, че е в безопасност. Това може ли да стане?

Сетра ме погледна замислено, но преди да успее да каже нещо, Алийра отсече:

— Не, това не става. Предполагам, че е възможно, но първо, Мороулан ще го засече. И второ, не можем да използваме никаква форма на магия срещу него, без да нарушим клетвата на Мороулан.

— Кълна се в Бедствието на Ейдрон — отвърнах, — искаш да кажеш, че дори не можем да го надхитрим?

— Не, не — каза Алийра. — Имаме пълното право да го убедим да напусне сам, дори да се наложи да го излъжем. Но не можем да използваме срещу него магия. Мороулан не вижда никаква разлика между използването на енергийна мълния, за да бъде изпепелен, и използването на мозъчен имплант, за да го накараме да си тръгне.

— О, страхотно — казах. — И предполагам, че никоя от вас няма идея как да стане това?

И двете поклатиха глави.

Станах.

— Добре тогава. Аз се връщам в кантората си. Моля ви, помислете и ми се обадете, ако измислите нещо.

Те кимнаха и потънаха в дълбок спор. Не мислех, че имат шанс да стигнат до нещо. Искам да кажа, бяха адски добри във всичко, но убийството не им беше специалност. От друга страна, можеше и да ме изненадат. Тъй или иначе, беше по-добре да работят за мен, отколкото срещу мен.

Поклоних се и напуснах.

Върнах се в кантората си и оставих стомаха ми да се съвземе след остатъчния ефект от телепортирането. След десет минути се свързах със секретаря си и предадох: „Ако обичаш, помоли Крейгар да дойде тук“.

„Но шефе: той влезе преди пет минути“.

Огледах се и го видях да седи на обичайното си място и да ме гледа невинно.

„Няма значение“.

Поклатих глава.

— Наистина бих искал да престанеш с това.

— И какво да правя?

Въздъхнах.

— Крейгар, Алийра е готова да ни помогне.

— Добре. Имате ли вече някакъв план?

— Не. Само началото. Но Алийра, и Сетра Лавоуд, между другото, се опитват да измислят останалото.

Изглеждаше впечатлен.

— Не е зле. Какво стана?

— Нищо… За малко.

— Е?

Разказах му какво се бе случило.

— И така — продължих, — сега трябва да измислим как да накараме Мелар да напусне скоро.

— Ами — каза той замислено — можеш да попиташ Демона.

— Как не. А ако той няма идеи, ще попитам Императрицата. А ако…

— Какво лошо има да попиташ Демона? След като бездруго ще говориш с него, защо не използваш възмож…

— Какво ще правя бездруго?

— Демона иска да се срещне с теб, веднага. Съобщението пристигна малко преди да дойдеш.

— Защо иска да се срещне с мен?

— Не каза. Може би се е натъкнал на някаква информация.

— Информация, която може просто да изпрати. Проклятие, той по-добре да не си играе с дясната ми ръка. Би трябвало да е по-разумен.

— Разбира се, че е — изсумтя Крейгар. — Но какво ще направиш, ако все едно го реши?

— Каквото, такова, а?

Той кимна.

— Кога и къде? Не, чакай да предположа. Същото време и на същото място, нали?

— Почти. Същото място, но на обед.

— На обед? Но вече е… — Спрях, съсредоточих се за миг и получих часа. Кълна се във Великото море на Хаоса, беше само половин час преди обед! Целият онзи разговор беше отнел по-малко от час.

— Това означава, че ми плаща обяда, нали?

— Точно.

— И означава също така, че всъщност нямаме време да спретнем нещо, в случай че той ни е спретнал нещо.