Стивън Бруст - Джерег

Алийра сви рамене.

— Прилича на мозъчен сондаж, само дето не гледаш в ума. И разбира се, трябва да влезеш много по-надълбоко. Всъщност точно затова е толкова трудно да се засече. Всеки може да усети, че проникват в ума му, освен ако наблюдателят не е експерт, но сондирането в пръста ще го усетиш малко по-трудно.

В ума ми се появи нелепият образ с Императрицата, с кръжащия около главата й Глобус, как държи един отсечен пръст и казва:

— Казвай сега в кое чекмедженце си бъркала!

Изхилих се и пропуснах следващото обяснение на Алийра.

— Извинявай, Алийра, не чух.

— Казах, че определянето на дома на едно лице изобщо не е трудно, стига да знаеш какво търсиш. Знаеш, разбира се, че всяко животно е различно и…

— Чакай малко! „Всяко животно е различно“, добре. Но ние не говорим за животни, говорим за драгари. — Пропуснах едно гадно подмятане по този повод, тъй като Алийра не изглеждаше в подходящо настроение да го преглътне.

— О, хайде, Влад — отвърна тя. — Имената на домовете не са случайност.

— Какво имаш предвид?

— Добре, например как според теб домът на Дракона е получил името си?

— Мисля, тоест винаги съм приемал, че е защото характерът ви е подобен на този на драконите. Вие сте зли, коварни като влечуги, опърничави…

— Хмм. Предполагам, че си го изпросих, ядачо на мърша. Но грешиш. След като съм от дома на Дракона, това означава, че ако се върнеш няколкостотин хиляди поколения назад, ще намериш в родословието ми истински дракони.

„И се гордееш с това?“, помислих си, но го премълчах. Но сигурно съм изглеждал толкова слисан, колкото се чувствах, защото тя каза:

— Мислех, че го знаеш.

— За пръв път го чувам, уверявам те. Да не искаш да кажеш, че например криотите произлизат от истински криоти?

Тя ме погледна изненадано.

— Не точно „произлизат“. Малко по-сложно е. Всички драгари първоначално са били една и съща порода. Но нещата се променили, когато… как да се изразя? Добре: определени, ъъ, същества, властвали някога на Драгара. Расата им се наричала дженоини. Използвали драгарската раса (и мога да добавя, източняците), като порода, над която да правят генетични експерименти. След като напуснали, драгарите се разделили на племена според естественото си родство, а домовете се оформили от това, след основаването на Империята от Кийрон Завоевателя.

Не добави „моя предтеча“, но все едно го усетих.

— Експериментите, които извършвали над драгари, включвали използването на част от дивия живот наоколо като генен извор.

Прекъснах я.

— Но драгарите не могат да се кръстосват с всички тези различни животни, нали?

— Не.

— Е, как тогава…

— Всъщност не знаем как точно е станало. Това е едно от нещата, които самата аз проучвам, но още не съм го решила.

— Какво са направили тези… дженойни?

— Дженоини.

— Добре де. Какво са направили тези дженоини на източняците?

— Всъщност не сме сигурни, честно казано. Една от разпространените теории е, че са им вложили псионична способност.

— Хмм. Възхитително. Алийра, а случайно да ти е хрумвало, че драгарите и източняците първоначално може да са били една и съща раса?

— Не говори абсурди — сряза ме тя. — Драгарите и източняците не могат да се сношават помежду си. Всъщност има някои теории, според които източняците не са местна порода на Драгара, а са докарани тук отнякъде от дженоините, за да ги използват като опитни животни за изпитанията си.

— „Опитни животни“?

— Да. Дали са на източняците псионични способности, равни или почти равни на тези на драгарите. После забъркали кашата с драгарите и седнали да погледат какво ще си направят двете раси една на друга.

Потръпнах.

— Мислиш ли, че тези дженоини може все още да се въртят наоколо и да ни наблюдават?

— Не — отвърна тя равнодушно. — Тях ги няма. Не всички са унищожени, но вече рядко идват на Драгара… а когато идват, не могат да господстват над нас, както е било в древността. Всъщност Сетра Лавоуд преди няколко години се срази с един от тях и го унищожи.

В ума ми пробяга образ от първата ми среща със Сетра. Беше ми се сторила леко притеснена, когато каза: „Точно в момента не мога да напусна Дзур планина“. А след това изглеждаше доста изтощена, като след битка. Още една стара загадка се изясни.

— Как са били унищожени? Драгарите ли са се надигнали срещу тях?

Тя поклати глава.

— Имали са и други интереси освен генетиката. Един от тях е бил изучаването на Хаоса. Вероятно никога няма да научим как точно е станало, но по същество някакъв експеримент излязъл извън контрол, или между някои от тях е възникнал някакъв спор, или нещо си, и — бумм! И имаме Великото море на Хаоса, няколко нови богове — и няма дженоини.