Стивън Бруст - Джерег

Реших, че уроците по история за днес ми стигат. Не можех да отрека обаче, че ми беше интересно. Не беше моята история, но все пак имаше нещо вълнуващо.

— Всичко това забележително напомня за случилото се на Ейдрон в по-малък мащаб. Нали знаеш, онова, дето направило Морето на Хаоса горе на север, Междуцарствието… Алийра?

Тя ме гледаше някак странно и мълчеше.

Изведнъж ми светна.

— Я чакай! Точно това е предимперското магьосничество, нали! Магьосничеството на дженоините. — Спрях и потръпнах, осъзнал последствията. — Нищо чудно, че Империята не обича някои да го изучават.

Алийра кимна.

— За да бъда по-точна, предимперското магьосничество е пряко боравене със суровия хаос: подчиняването му на нечия воля.

Потръпнах отново.

— Звучи доста опасно.

Тя сви рамене, но не каза нищо. Разбира се, сигурно го възприемаше малко по-другояче. Бащата на Алийра, доколкото знаех, беше не друг, а самият Ейдрон, който случайно изгърмял древния град Драгара и сътворил на мястото му море от хаос.

— Надявам се — рекох, — че Мороулан не се кани да увеличи творението на баща ти с още една бройка.

— Не би могъл.

— Защо не? Ако използва предимперското магьосничество…

Тя ми отвърна със сладка гримаса.

— Ще коригирам думите си. Предимперското магьосничество не е точно пряко боравене с хаоса; то е стъпка встрани. Прякото боравене е нещо съвсем друго — и точно това правеше Ейдрон. Той притежаваше умението да използва всъщност способността да създава хаос. Ако съчетаеш това с уменията на предимперското магьосничество…

— И Мороулан не притежава умението да създава хаос? Горкичкият. Как ли ще го преживее?

Алийра се изсмя.

— Не е умение, което може да се научи. Това отново ни връща към гените. Доколкото знам, единствено линията е’Кийрон от дома на Дракона съхранява тази способност: макар да се твърди, че самият Кийрон никога не я е използвал.

— Чудя се — казах аз, — как генетичното наследство взаимодейства с превъплъщението на душата.

— Странно — отговори ми Алийра е’Кийрон.

— О! Все едно, това обяснява произхода на драгарските домове. Изненадан съм, че дженоините са си губили времето да присаждат животно като джерега в някои драгари.

„А, това ще ти го върна, шефе“.

„Млъкни, Лойош“.

— О — отвърна Алийра. — Не са.

— А?

— Поиграли са си с джереги и са измислили как да вложат разум на човешко равнище в мозък с големината на орехче, но не са влагали джерегски гени в драгари.

„Видя ли, Лойош. Трябва да си благодарен на дженоините, че…“

„Млъкни, шефе“.

— Но ти не каза ли, че…

— Джерегите са изключение. Те не са възникнали като племе както останалите.

— Как тогава?

— Добре, трябва да се върнем към дните, когато е била създадена Империята. Всъщност трябва да се върнем още по-назад. Доколкото ни е известно, първоначално съществували около трийсет различни племена драгари. Точния брой не знаем, тъй като липсват хроники от онези времена. С течение на времето много от тях измрели. Накрая останали шестнайсет племена. Е, всъщност петнайсет, плюс племето текла, което не ставало кой знае за какво.

— Измислили са земеделието — отбелязах. — Все пак е нещо.

Тя махна пренебрежително.

— Племената били призовани да се съберат, или части от всяко племе, от Кийрон Завоевателя и съюз на някои от най-добрите шамани за онова време, и те се съюзили, за да прогонят източняците от някои от по-добрите земи.

— За земеделие — напомних.

— Значи, освен племената, имало и много прокудени. Много от тях произлизали от племето на Дракона — вероятно защото драконите държали на по-високи стандарти от останалите. — Докато го казваше, отметна глава; направих се, че не забелязвам.

— Все едно — продължи тя, — имало много прокудени, повечето от които живеели на малки групи. Докато другите племена се стичали под властта на Кийрон, един бивш дракон, Доливар, успял да обедини повечето от тези независими групи — най-вече като избил всички водачи, които не били съгласни с това.

— И така, те се събрали и, предполагам повече от сарказъм, отколкото заради нещо друго, започнали да се наричат джереги — продължи тя. — Преживявали предимно покрай останалите племена — кражби, плячкосване, и после бягали. Дори си имали няколко шамана.

— А защо другите племена не са се събрали и да ги пометат? — попитах.

Тя сви рамене.

— Много от племената го искали, но на Кийрон му трябвали съгледвачи и шпиони за войната срещу съществата от Изтока, а джерегите очевидно били единствените, които можели да се справят сносно.