Стивън Бруст - Феникс

Здесь есть возможность читать онлайн «Стивън Бруст - Феникс» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Феникс: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Феникс»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

На боговете се уповаваме. На другите плащаме кеш. Безспорно добро правило, ако сте в моя занаят, но кой би си помислил, че ще ми го напомни едно божество. Аз съм платен убиец. Странно е, че Богинята Демон е принудена да ми предлага работа.
Какво пък, който ми иска услуга, я получава!

Феникс — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Феникс», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Грийнери се падаше някъде напред. Там живееха около двеста хиляди драгари. Островът беше дълъг сто и десет мили и може би трийсет мили широк, на картата приличаше на банан, с извита дръжка откъм по-близкия му край. Главният град, побиращ около една десета от населението, се намираше на двайсетина мили навътре от дръжката. Пристанището беше разположено там, където дръжката се съединяваше с плода. Двайсет мили, около половин ден вървене пеш или, според бележките, добавени от Крейгар, петнайсет часа на сал.

Вятърът смени посоката си и прътите над главата ми изпращяха силно. Капитанката се беше облегнала, с ръце зад главата, и пушеше къса лула с нещо като чадърче отгоре, предполагам, за да я пази от водните пръски. Смяната на вятъра донесе до мен миризмата на горящия тютюн, съвсем не на място сред морските миризми, с които вече бях привикнал. Юинта се наведе над перилото.

— Родена си с това, нали? — заговорих я аз.

Тя се обърна и ме изгледа. Очите й бяха сиви.

— Да. Родена съм с това.

— И някой ден ще си имаш свой кораб?

— Да.

Отново се обърнах към морето. Изглеждаше гладко, зелените вълни бяха като нарисувани на фона на оранжево-червения драгарски хоризонт. Виж, от морски пейзажи разбирах. За първи път погледнах назад, но, разбира се, континентът отдавна се беше изгубил от полезрението.

— Не и такъв обаче — каза Юинта.

Обърнах се, но тя гледаше през мен, към безкрайното море.

— Какво?

— На такъв няма да бъда капитан. Не и на такава малка търговска черупка.

— Тогава на какъв?

— Има разкази за страни отвъд морето. Или отвъд тях, според някои. Отвъд Малстрьом, където никой кораб не може да мине. Само дето някои, изглежда, минават. Нали знаеш, въртопите не са постоянни. А и разправят, че можело да се заобиколят, въпреки че на картите ни са показани само Сивите скали от едната страна и Земите Спиндрифт от другата. Но говорят, че имало и други пътища, като заобиколиш Сприндрифт и поемеш оттам. Разправят за места, до които може да се стигне, където хората говорят на странни езици и имат магии, за каквито не сме и чували, където дори Глобусът е безсилен.

Казах:

— Чух, че Глобусът е безсилен и в Грийнери.

Тя само сви рамене, все едно че изобщо не я интересуваше. Скука там някаква си, Грийнери. Косата й беше къса, кафява и на къдрици, макар че се беше посплъстила от водните пръски. Широкото й лице на орка беше обветрено и изглеждаше по-стара, отколкото беше може би в действителност. Вятърът отново се промени, последван от звъна на камбаните, вързани здраво на така наречената предна стоянка. Бях попитал защо звънят малко преди напречният прът да ме шибне в гърба. Странни хора са орките. Този път залегнах, докато някой казваше нещо за затягане на задното платно или може би за връзването му — не можах да чуя ясно през скърцането на дървенията по мачтата и плясъка на вълните.

— Значи искаш да преведеш кораб през този Малстрьом, за да видиш какво има от другата страна? — попитах.

Тя кимна разсеяно и изведнъж се усмихна широко.

— Да ти кажа честно, източняко, това, което всъщност ми се ще, е да измайсторя кораб, който да може да му издържи. Един мой прапрадядо беше корабостроител. Направи кърмовата система на „Късмета на южния вятър“ и служи на него преди Междуцарствието. Беше на борда му, когато го разби прибоят.

Кимнах й все едно че чух трясъка на кораба и прибоя. После попитах:

— Омъжена ли си?

— Не. Не съм го искала никога. А ти женен ли си?

— Да.

— Ммм. Е, харесва ли ти?

— Понякога повече, друг път — по-малко.

Тя се изсмя разбиращо, макар да се съмнявах, че знаеше защо.

— Кажи ми нещо… за какво точно отиваш на Грийнери?

— По работа.

— Каква е тази работа, че да трябва да те доставяме като товар?

— Целият ли екипаж знае за това?

— Не.

— Хубаво.

— Та каква е работата?

— Предпочитам да не казвам, ако нямаш нищо против.

Тя сви рамене.

— Твоя работа. Платил си за мълчанието ни; не сме длъжни да донасяме на Империята за всеки пътник, а на островитяните — още по-малко.

Не отговорих нищо. Повече не говорихме. Зад нас се затъркаляха течения и часове. Ядох още осолена кетна, храних Лойош. Спах, когато нощта се срина над морето в малка локва, подхранвана от вълните, прехвърлящи носа на „Гордостта на Чорба“, който оставяше тънка диря зад кърмата.

Някъде към обяд на другия ден зърнахме земя, а след малко — няколко тънки мачти в заливчето, което беше крайната ни цел. Небето изглеждаше високо и много ярко, с повече червенина, и беше топло и приятно. Капитанът, Трайс, седеше горе на така наречения мостик. Юинта се беше облегнала небрежно на перилото при носа и ревеше на капитана някаква неразбираема за мен информация, а тя на свой ред раздаваше заповеди на онези от екипажа, които припкаха по палубата или шетаха по такелажа, или всеки каквото там правеше.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Феникс»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Феникс» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Стивън Бруст
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Бруст
Стивън Бруст - Орка
Стивън Бруст
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Бруст
Стивън Бруст - Талтош
Стивън Бруст
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Бруст
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Бруст
Стивън Бруст - Джерег
Стивън Бруст
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Кинг
Стивън Кинг - Под купола (Том I)
Стивън Кинг
Отзывы о книге «Феникс»

Обсуждение, отзывы о книге «Феникс» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x