Стивън Бруст - Феникс

— Документ? Що за документ, ваше величество?

— Такъв, който гласи, че няма да се замесва в никакви дейности, противоречащи на интересите на Империята.

— Аха. Това обяснява нещата. — Императрицата си замълча. Продължих. — Но, ваше величество, защо беше арестувана преди всичко?

— Чудя се — каза тя бавно, — колко знаете и колко би трябвало да ви кажа.

— Знам, че тъкмо моят дом е внесъл петицията, но защо е била утвърдена? — С други думи, откога на една императрица Феникс й пука и един писък на текла за бизнеса на дома Джерег?

Тя каза:

— Изглежда, си мислите, че разполагам със свободата да пренебрегна всяка молба, която реша да пренебрегна?

— С една дума, ваше величество, да. Вие сте Императрицата.

— Това е вярно, баронет Талтош. Аз съм Императрицата. — Намръщи се и като че ли се замисли. Подът започна да се издига и се почувствах уморен. — Да бъдеш императрица е означавало много неща в нашата дълга, дълга история. Значението се променя с всеки Цикъл, с всеки дом, чийто ред е да управлява, с всеки император или императрица, който или която пуска Глобуса да се върти около главата си. Сега, в зората на втория Велик цикъл, всички онези, които имат отношение към историята, се вглеждат назад, проучват как сме стигнали до този преход и това ни дава възможност да разберем къде сме.

— Императорът, баронет Талтош, никога, през цялата ни дълга история, не е управлявал Империята освен от време на време, за много кратки мигове само, като Корота Шести, между разрухата на Бароните на Севера и пристигането на пратениците на херцог Тинаан — добави тя.

— Много малко знам за тези неща, ваше величество.

— Все едно. Просто ви насочвам към нещо. Селяните отглеждат храната, благородниците я разпределят, занаятчиите правят стоките, търговците ги разпределят. Владетелят седи отстрани и следи всичко, което става, за да се погрижи нищо да не нарушава този поток, и да предотвратява бедствията, с които нашият свят от време на време ни засипва — бедствия, каквито е трудно да си въобразите. Уверявам ви например, че разказите за разтърсващата се земя и за огъня, изригващ от нея, и за ветровете, отнасяли хора по време на Междуцарствието, не са митове, а неща, които могат да се случат и сега, ако не беше Глобусът. Но владетелят седи и чака, изучава и наблюдава Империята за онези случаи, когато нещо, ако не бъде предвидено, може да доведе до бедствие. Когато такова нещо възникне, той има на разположение три инструмента. Знаете ли кои са те?

— За два поне мога да се сетя — отвърнах. — Глобусът и Главнокомандващият.

— Прав сте, баронет. Третото средство е по-подмолно. Имам предвид механизма на империума, чрез имперската стража, съдиите, доносниците, магьосниците, пратениците, и шпионите.

— Това — продължи тя — са оръжията, които имам подръка, за да се грижа житото на Севера да стигне до Юга, щом потрябва, а желязото от Запада да се превърне в мечове, нужни на Изтока. Аз не управлявам, аз регулирам. Да, ако издам заповед, тя ще бъде изпълнена. Но никой император, с Глобуса или без него, не може да е сигурен дали всеки валиста, който държи рудник, докладва честно и изпраща всеки тон руда там, където казва, че го изпраща.

— Кой тогава управлява , ваше величество?

— Когато на север има глад, управляват рибарите от Юга. Когато мините и ковачниците в Запада произвеждат, управляват бароните, държащи транспорта. Когато източняците заплашват границите ни, управляват войските ни на изток. Искате да кажете политически? Дори и това не е толкова просто, колкото си мислите. В началото на нашата история не е управлявал никой. По-късно е бил всеки дом, посредством своя Наследник, който е управлявал всеки дом. След това са станали благородниците на всеки дом. За кратък период, в края на последния Цикъл, наистина е бил императорът, но това е било съвсем за кратко, и той е бил свален с убийство, заговор и поради собствената му глупост. Сега, струва ми се, все повече и повече са търговците, особено тези с керваните, които контролират потока на храни и стоки от единия край на Империята до другия. В бъдеще, подозирам, че ще бъдат магьосниците, които с всеки изминал ден могат да правят неща, каквито не са могли преди.

— А вие? Вие какво правите?

— Аз наблюдавам пазарите, наблюдавам мините, наблюдавам нивите, наблюдавам херцозите и графовете, пазя от бедствия, подбутвам всеки дом в посоката, която ми е нужна, аз… каква е тази физиономия на лицето ви, баронет?