Стивън Бруст - Феникс

Тя се изсмя.

— А вие кога мислите, добри ми джерег?

— Непрекъснато, ваше величество. Изглежда, не мога да го избегна.

— Аха. Това ми е познато. — Повървяхме още малко. Сякаш се държеше с мен съвсем непринудено, но все пак с нея беше и Глобусът, който бавно кръжеше около главата й и сменяше от време на време цвета си; от мътнокафяво допреди няколко мига до ведро синьо. Зачудих се дали нарочно не се опитва да ме смути.

— Вие сте много необикновен човек, баронет Владимир Талтош — каза тя изведнъж. — Довеждате някой, за когото смятате, че може да е убиец, в Империята и го оставяте да се появи пред мен, а в същото време сте готов да ме защитите, когато си помислите, че наистина се готви да направи нещо.

— Как разбрахте, че е от Грийнери?

— Заподозрях го, когато открих, че е психически недосегаем. Проверих с Глобуса и се оказа, че има записани спомени за дрехите, които носи, и вида барабан, на който свири.

— Разбирам. Ваше величество, защо все пак ме повикахте?

— За да видя как изглеждате. О, помнех ви смътно, от един ваш ловък танц около истината по време на едно разследване за убийство. Но исках да опозная малко по-добре човека, който заплаши представителя на собствения си дом тук, в този дворец, и чиято жена е най-добрата приятелка на моята Наследница.

Тук се изкисках — спомних си за характера на това приятелство.

— Да — каза тя усмихната. — Знам всичко за това.

— Как?

Тя поклати глава.

— Ноуратар не ми каза нищо. Но аз все пак съм Императрицата. Мисля, че разполагам с по-добра шпионска мрежа дори от вашата, лорд Талтош.

Ух.

— Изобщо не се съмнявам, ваше величество. — А какво не знаеше? Знаеше ли например, че аз бях този, който предизвика войната с Грийнери? Вероятно не, иначе щях да бъда в съседната на Коути килия. — Така ли прекарвате обикновено новогодишните си празненства, ваше величество?

— Когато сме заплашени с война и в същото време — с въстание. Тези неща ме тревожат, баронет, а трябва да се вземат решения… например дали трябва да отстъпя и да позволя домът на Дракона да вземе Глобуса. Днес смятам да се видя с всички, които според мен могат да изиграят роля във всичко това.

— Какво ви кара да мислите, че ще трябва да изиграя роля в една война и едно въстание, ваше величество?

— Бих могла да ви дам няколко отговора на това, но краткият е, че когато потърсих в Глобуса за имена, вашето беше едно от тези, които се появиха. Не знам защо. Можете ли да ми кажете?

— Не — отвърнах аз, като се постарах да не се издавам външно.

— Не можете или не искате?

— Не искам, ваше величество.

— Добре — каза тя и вдишах отново.

Попитах:

— Ще има ли война, ваше величество?

— Да.

— Съжалявам, че го чувам.

— Аз също. Трудно ще бъде надвит съюзът на Грийнери с Елди. Почти е невъзможно да се осъществи успешен десант, докато ние имаме твърде много мили крайбрежна ивица, която да браним. В края на краищата можем да ги съкрушим с маса, но това ще струва скъпо, в жива сила и всичко останало.

— Какво искат те, ваше величество?

— Не знам. Като че ли не искат нищо. Вероятно зад всичко това стои някой луд. Или някой бог.

Взехме нов завой, пак наляво, и подът започна леко да се издига.

— Къде се намираме в момента, ваше величество?

— Знаете ли, не съм съвсем сигурна. Често се разхождам по този маршрут, но така и не зная докъде води. Няма нито врати, нито коридори, които да съм открила или за които да съм чувала. Понякога се чудя дали не е поставен само за тази цел.

— В такъв случай предполагам, че ще е съвсем безполезен при управлението на дракон, на лиорн или дзур.

Тя се изсмя.

— Май да.

Пътят пред нас се изправи.

— Ваше величество, защо жена ми е в тъмниците?

Тя въздъхна.

— Първо, нека да бъдем точни. Няма никакви тъмници. Тъмниците са едни влажни килии, където херцог Ямлъквай държи търговци, чиято екзекуция не може да оправдае, но чиито стоки харесва повече от цената им. Лейди Коути Талтошка, графинята на Лостгард Клефт и околности, е настанена в имперския затвор по подозрение в заговор срещу Глобуса.

Прехапах устна.

— Отбелязах си го, ваше величество.

— Добре. Що се отнася до това защо е там… защото иска да е там. Имаше петиция да бъде освободена. Петицията беше уважена, но тя отказа.

— Знам за това, ваше величество. Лейди Ноуратар е внесла петицията. Какво каза тя при отказа си?

— Не каза изрично, че иска да остане, но отказа да подпише документа, който поискахме за освобождаването й.