Стивън Бруст - Феникс

Погледна ме леко озадачен, мъчейки се да схване иронията, след което каза:

— Чаша вино?

— С удоволствие. Ще си сипя сам. — Което и направих.

— Хайде, разкажи ми, Влад — подкани ме Мороулан.

— Джерегски неприятности.

— Пак ли?

— Все още.

— Мога ли да помогна? — попита Деймар.

— Не. Благодаря.

„А бе, шефе, Айбин няма ли едно такова нещо окачено на врата?“

„Хм, май да“.

„Затова значи не можах да го забележа“.

„Както и никой друг на Грийнери, вероятно. Мда“.

Отново се обърнах към Мороулан.

— Къде го намери това?

По устните му пробяга тънка мороуланска усмивка.

— Проучвах.

— Къде?

— В имперските тъмници.

Сърцето ми заблъска в гърдите.

— Коути…

— Тя е добре. Всъщност не говорих много с нея, но я видях.

— Но как си…

— Гостувах в двореца, загубих се, загубих и трийсет империала, и готово.

Ръцете ми се умориха да стискат облегалките на стола. Отпуснах ги.

— Приказва ли изобщо с нея?

— Казах й „здрасти“, тя ме погледна изненадано и ми кимна, но водачът ми вече се беше много изнервил от цялата работа и побърза да ме изведе. Но забелязах на няколко места от тези кристали и си прибрах един на излизане.

— Но изглеждаше добре, нали?

— Да. Изглеждаше, мм, с много висок дух.

Изръмжах недоволно, помислих дали да не го наругая, реших, че в момента бездруго са ми се струпали прекалено много неща, и отключих умствените си прегради.

„Кой е?“

„Аз, шефе. Къде си бе, човек? Едва мога да задържа контакта“.

„Един момент, Мелестав“. Преместих се в другия край на стаята, по-далече от кристала. „Сега по-добре ли е?“

„Малко“.

„Добре. Какво има? Не може ли да почака?“

„Още един пратеник, шефе“. В тона му имаше нещо странно.

„Този път не е ли от Торонан?“

„Не е, шефе. От Императрицата. Иска да те види. Утре“.

„Императрицата?“

„Да“.

„Утре?“

„Вече го казах“.

„Утре е Нова година“.

„Знам“.

„Добре. Ще поговорим по-късно“.

Обърнах се към Мороулан.

— Можеш ли да измислиш каквато и да било причина Императрицата да иска да ме види точно на Нова година?

Той килна глава на една страна.

— Пееш ли?

— Не.

— В такъв случай трябва да е нещо важно.

— О, страхотно. Просто нямам търпение.

— Междувременно — каза Мороулан — искам само да опитаме едно-две неща. Уверявам те, че няма никакъв риск.

„Какво толкова, шефе? Най-лошото, което може да ни се случи, е да ни убие и тогава няма да ни се налага да се тревожим какво ще ни направи Императрицата“.

„Вярно“, отвърнах му и казах на Мороулан да прави каквото си е наумил.

Следващият ден беше първият ден от Месеца на Феникса, в Годината на Дзур, по времето на Фазата на Йенди, при Царстването на Феникс, Цикъла на Феникс, Великия цикъл на Дракона, поради което повечето от нас наричат годината 244 след Междуцарствието.

Тръгнах за Имперския дворец. Честита Нова година.

Ако сте седнали на ръба на стола и тръпнете да чуете как изглежда Имперският дворец, за съжаление ще ви разочаровам… не помня. Беше голям и впечатляващ, и беше построен от хора, които знаят как се строят големи и впечатляващи неща, и това е всичко, което помня. Озовах се там малко след обед, облечен от глава до пети в цветовете на джерег, ботушите ми — лъснати до блясък, наметалото ми — току-що изпрано и изгладено, коженият елек под него — леко блести. Бях си намерил и знака на ранга си и го сложих на врата си; слагах го за пръв път, откакто го бях наследил. Дълго време бях мислил дали да не оставя Лойош и той учтиво се въздържаше от разговора, но накрая не можах да се насиля да го направя, така че той клечеше гордо на дясното ми рамо. Роуца, която беше оставена, не беше особено щастлива, но все пак си има граници нахалството, което можех да си позволя при първата си официална поява пред Императрицата.

Пред Императрицата.

Бях джерег, утайката на обществото, и източняк, утайката на света. Тя седеше в самия център на Империята, с Глобуса, въртящ се около главата й, и под нейната власт беше цялата сила на Великото море на хаоса, както и военната мощ на Седемнадесетте Велики дома. Беше оцеляла след Бедствието на Ейдрон и храбро бе стъпила по Пътеките на мъртвите, възстановявайки почти за една нощ цяла една империя, рухнала до основи. И сега искаше да ме види, а вие си мислите, че съм бил във форма да си водя бележки по архитектура?

Виждал я бях веднъж, но това бе в Крилото на йорич, където бях разпитван във връзка с кончината на един висш благородник от дома Джерег. Изглежда, че някакъв дребен бос в организацията, някой си Тайшатинин или нещо такова, си беше купил херцогство в дома и след това се беше докарал дотам, че да бъде убит. Не мога да си представя за какво му е било, освен за да подхрани самочувствието му, но това беше положението — той беше херцог, а когато един херцог бъде убит, Империята разследва.