Стивън Бруст - Феникс

Но беше тъпо. Може би, по-късно, щях да мога да реша дали искам да променя начина, по който живеех, но точно сега жена ми беше в затвора, а аз току-що бях разбунил цяло стадо орки с това, че макар и съвсем нежно, заплаших представителя на организацията в Имперския дворец, лице, което най-много от всички трябваше да бъде оставено на мира. Не, организацията нямаше да позволи един самотен източняк да се измъкне с нещо такова. Трябваше или да измисля начин да ги усмиря, или да измисля как да се измъкна. Може би трябваше да се преселя на Грийнери и да се науча да бия барабан.

Или не.

„Мелестав“.

„Да, шефе?“

„Разбери къде свири тази вечер Айбин и прати куриер до Торонан. Кажи му, че ще се срещна с него там, в осмия час“.

„Добре, шефе“.

„И пусни лаф, че може скоро да ни ударят“.

„Пак ли?“

„Все някоя година, предполагам“.

„Ясно, шефе“.

„Бъбривият луд“ се намира на улица „Цигарел“, близо до Кураж, в квартал, в който активността на организацията е слаба. Пристигнах две-три минути по-рано с Пръчките и един от биячите ми, с прякор Светулката. Крейгар беше казал, че също ще е там, но не го забелязах. В тази тълпа обаче едва ли щях да забележа и Сетра Лавоуд. Празненствата вече започваха. По стените вече пълзяха студени огньове, подскачащи кълбета прехвърчаха из помещението, от тавана надвисваха светещи ленти.

Тълпата бяха главно текла, всички пременени като подскачащите кълбета в червено, жълто и синьо, търговци и занаятчии шумно хвалеха стоките си и закачаха безсрамно жените, но тук-там можеше да се види маскираната аристокрация от дома Тиаса или Лиорн — добавяха изискани нотки на светлосиньо или кафяво и прибавяха в цялата празнична суматоха особения вкус на шумното кавгаджийство или на кроткото пиянство, според това на кого какво повече му харесва.

Което не означаваше, че беше препълнено — все още. Заведението е голямо и нещата тепърва започваха. Беше шумно, но не оглушително. Много добро и в същото време много непривично време и място за делова среща.

Торонан пристигна само две минути след мен, предшестван (както и аз, впрочем) от двама яки катили, които най-напред огледаха добре мястото, за да се уверят, че не е клопка. Такова нещо не е лесно да се разбере дори когато няма празненство, но не е невъзможно. Трябва да огледаш всички от заведението, особено сервитьорите, и да си отбележиш как се държи всеки от тях, къде е разположен, дали ти се струва, че може да носи скрити по тялото си оръжия, дали ти изглежда познат и дали се връзва с цялата обстановка.

Самият аз го бях правил няколко пъти и единия път наистина се оказа клопка за един, казваше се Уелок. За малко щях да пропусна да забележа, че един от готвачите не използваше ножа както се полага на истински готвач — вместо да го държи за острието между палеца и показалеца, с предпазителя опрян в дланта, той го стискаше като при бой. Споменах това на Крейгар, с когото работех, той се вгледа по-внимателно и се сети, че го познава. Срещата беше отменена и три месеца по-късно бях нает от Уелок да убия един бияч, Кин, който работеше за Ролаан — човека, който беше предложил срещата.

Но ето, че се отклоних. Не бях нагласил нищо, нито пък Торонан. Всъщност обстановката беше съвсем неподходяща да убиеш някого, тъй като голямата и непредсказуема тълпа може да те изненада, а убийците мразят изненадите. Той седна с лице към мен, с гръб към вратата и аз понечих да дам знак на сервитьора, но той ме спря с думите:

— Няма да ни отнеме много.

Постарах се лицето ми да остане безизразно. Сериозно нарушение на етикета е да уговориш делова среща и да не ядеш. Не бях сигурен какво означава, но не беше добре. Отпуснах се в стола и рекох:

— Давай тогава.

— Това стигна до съвета. Ти имаш силни приятели там, но не мисля, че този път могат да ти помогнат.

— Слушам те.

— Съжаляваме, че жена ти е намесена в това, но бизнесът си е бизнес.

— Слушам, слушам.

Той кимна.

— Днес се явих пред съвета. Попитаха дали може да бъдеш светнат без бой. Казах, че не, освен ако не намерят Марио. Това не означава, че няма да се опитат, но може би ще ти се даде отсрочка. Разбираш ли?

— Не съвсем. Продължавай.

— Тъкмо приключи онази голяма бъркотия между теб и Херт, а преди това беше спорът ти с някой си текла, който свърши с намесата на Империята, а между тях беше голямата касапница в хълмовете между Бе’ер и Фърнаан.

— Чух за това. Не бях замесен.