Стивън Бруст - Феникс

— Да ти кажа честно, смятам, че тези хора са съвсем безопасни сбърканяци.

— Империята не мисли така — каза той. — И има някои хора над мен в организацията, които също не мислят така. И има някои, които искат да знаят какво правиш ти при тях.

— Току-що поех интересите на Херт в Южна Адриланка — отвърнах. — Защо да не отпуснем малко, да видим как ще изглеждат доходите и тогава да решим?

Той поклати глава.

— Това не можем да го направим. Имперските ни връзки съобщават, че… все едно, не е нужно да знаеш подробностите. Трябва да се погрижим никой в организацията да не се забърква с тези хора.

— Разбирам.

— Мога ли да получа уверението ти, че в бъдеще няма да се замесиш с тях?

Гледаше ме много твърдо. Почти се почувствах заплашен.

— Я ми кажи нещо, шефе — казах. — Защо всеки път, когато говоря с някой по-високо в организацията, правите едно и също? В някое специално училище ли ходите, или какво?

— Не бих казал, че съм много високо — отвърна той.

— Сега пък се правим на скромни. Не, взимам си думите обратно. Демона например не говори като вас.

— Как говорим ние?

— О, знаеш. С насечени изречения, все едно че набивате само фактите и нищо друго.

— А действа ли?

— Май да.

— Е, значи ти е ясно.

— Но ако и аз се издигна толкова високо и почна също да говоря така? Притеснява ме. Май ще трябва да си променя всички планове за бъдещето.

— Баронет, знам, че си много забавен. Няма нужда да ми го доказваш. И знам, че си много корав също така, тъй че и това няма нужда да ми го доказваш. Но хората, с които си имам работа по този въпрос, не се интересуват от тарикати и са много по-корави от теб. Дотук сме наясно, нали?

Кимнах.

— Добре. Сега можеш ли да ми дадеш някакви уверения за тези източняци?

— Мога да ти кажа, че не ме харесват. Аз също не ги харесвам. Нямам никакви намерения да имам нещо общо с тях. Но вече контролирам този район и ще го управлявам както намеря за добре. Ако това ме докара до контакт с тях, не мога да ти кажа как ще се оправя, докато не стане. Това е най-доброто, което мога да направя.

Той кимна замислено, без да откъсва поглед от мен. После каза:

— Не съм убеден, че е най-доброто.

Издържах погледа му. Бях въоръжен и той го знаеше, но все пак се намирах в неговия кабинет, в единствения стол, който имаше. Ако беше направил в кабинета си половината неща, които аз бях направил в своя, можеше да ме убие, без да му мигне окото. Но понякога е по-безопасно да не отстъпваш, така че повторих:

— Това е най-доброто, което мога да направя.

— Добре — заяви той. — Ще оставим нещата дотук и ще видим какво ще стане. Остави вратата отворена на излизане. — Стана с мен и ми кимна вежливо. На излизане от сградата магьосникът, който ме беше пренесъл тук, предложи да ме телепортира обратно. Отклоних предложението. Беше само две мили.

— А бе краката ми нещо са отекли — каза Крейгар.

Магьосникът подскочи има-няма двайсет стъпки нагоре. Аз успях да се сдържа макар и с усилие.

— Ти откога си тук? — попита чворестият.

Крейгар го погледна учудено.

— Ти ме телепортира. Би трябвало да знаеш.

— Извинявай, днес май ще повървим пеш — казах.

И тръгнах, преди магьосникът да реши какво да прави. Щом се отдалечихме на безопасно разстояние, се посмяхме здраво.

Късно след полунощ Коути най-после се върна. Роуца прелетя от рамото й и поздрави Лойош, докато Коути хвърли ръкавиците си на лавицата в хола, тръшна се в края на дивана, смъкна ботушите си, разтри пръстите на краката си, протегна се като котка и каза:

— Още не си легнал.

— Четох — отвърнах й и вдигнах за доказателство тежкия том.

— Какво?

— Сборник есета от оцелели след Бедствието на Ейдрон и ранните години на Междуцарствието.

— Добри ли са?

— Някои. Повечето обаче нямат нищо общо с Бедствието на Ейдрон или с Междуцарствието.

— Драгарите са си такива.

— Да. Повечето обичат да говорят за неизбежността на катаклизма след един Велик цикъл или за „Истинския и окончателен смисъл на прераждането на Феникса“.

— Скучно.

— И е така, в по-голямата част. Има и няколко добри. Един атира, Бройн, твърди, че имало някакъв опит да се използва магьосничество по време на Междуцарствието, когато било почти невъзможно, и това тласнало магьосниците да развият умения, които правят днешното магьосничество много по-могъщо.

— Интересно. Значи не смята, че Глобусът се е променил с това, че е стигнал до Залите на Съда?

Кимнах.

— Теорията изглежда привлекателна.