Стивън Бруст - Феникс

— Ами, да.

— Слушала съм те да свириш на Зимния празник. Много си добър.

— Благодаря.

— Нов барабан ли си правиш?

— Виж, нямаме време за… — каза сивият лебед.

Айбин рече:

— Ами, да. Раковината е от сладкия молюск. Кожата е от нит, ама гледаш да намериш колкото може по-голям. Палчицата е от костна челюст, увита в плат и нитова кожа. За да приготвиш кожата, ти трябва огън от лангуд, а в огъня ще хвърлиш черупки от червен жълъд, блатна трева, цвят от карамфил, сънна трева, кукувича прежда, корени от дива лоза…

Друг глас, мъжки, който не бях чул досега, каза:

— Нищо. Трябва обаче да е някъде наоколо.

— Тоя е почти готов — продължи Айбин. — Сега само го настройвам. Като свириш на него, можеш и да му промениш височината. Ей това възелче тука, видиш ли, хващам го в лявата ръка и като го завъртя ей тъй, кожата се изпъва повече и тонът става по-висок. А пък натака го понижаваш. — Показа им.

— Разбирам — рече мъхнатият бухал.

Сивият лебед каза:

— Виж, онова джудже е убило четирима от кралската стража и имаме всички основания да мислим, че…

Айбин продължи да показва. Звукът, който изтръгваше от барабана, бе като монотонен, плавен пулс, от който започнаха да се оформят ритми. Забелязах, че към мен се носи някаква странна, сладка миризма. Пулсирането ставаше все по-сложно и по-сложно и започнах да долавям тактове в него, започнах да усещам все по-богато разнообразие от тонове. Сладката миризма се усилваше. Докато свиреше, той обясняваше:

— След като се опуши, трябва да посвириш няколко часа на него, да може кожата добре да се уплътни в раковината. — Гласът му се къдреше и се сливаше с пулсовете и ритмите, понякога се издигаше високо над тях, друг път ги крепеше отдолу, и взех разсеяно да се чудя той ли променя гласа си по височина и тон, или това е от барабана, а онези гласове, другите, с него ли се сливаха? — Пък после трябва да навлажниш каишките с мъзга от бряст… ще реагират на дълги пулсове и на бавни пулсове… тъй че ритъмът да идва от самия барабан… Лекудата вика танца или заклинанието, което всъщност е едно… някои от най-старите барабани звучат най-хубаво, понеже самата раковина почва да поглъща звука, тъй че след много години… последния път, когато пробвах с един такъв, го заех от…

А Лойош каза: „Шефе, той не спомена ли нещо за сънна трева? Шефе?“

После ми се дощя да легна, след това падах и имах чувството, че се изнизвам надолу през клоните, без да ги докосвам. Чух как някой каза: „Вижте!“, но кога тупнах на земята — не помня.

За един Господар на дзур цивилизованост означава да спазваш съответните обичаи на дуела. За един Господар на дракони цивилизованост означава да се съобразяваш а всички форми на благоприличие по време на масово клане. За един йенди цивилизованост означава никой никога да не разбере какво точно си намислил. В земята на моите предци цивилизованост означава никога да не пиеш червено вино в жегите. Островите си имаха свои представи за цивилизованост и реших, че ми харесват.

— Ние тук сме цивилизовани, джерег — каза разпитващият ме изпод веждите, в които човек можеше царевица да насади. — Не бием, нито изтезаваме пленниците си.

От всички отговори, които ми минаха през ума, реших, че бързото кимване ще е най-безопасният. Устата му се изкриви и се зачудих дали ще го опозная достатъчно, за да разбирам какво означава с това.

— От друга страна — продължи той, — спокойно можеш да очакваш, че ще бъдеш екзекутиран.

Всъщност веждите му май не бяха чак толкова рунтави; само изглеждаха такива заради високото, лишено от косми чело. Приличаше повече на атира, отколкото на нещо друго, и до голяма степен се държеше като атира — хладен, разсъдлив и отчужден.

— За какво да ме екзекутират? — попитах.

Той пренебрегна въпроса ми. И двамата знаехме за какво, а ако аз не исках да си го призная, това си беше мой проблем.

— Стигам до извода, че или си платен убиец, или си фанатично верен на някакво лице, група или кауза — каза той. — Възможно е, ако ни сътрудничиш, като ни разкриеш всички обстоятелства, които са те накарали да предприемеш това действие, да останеш жив. Малко е вероятно, но е възможно. — Говореше много, като Мороулан, един мой приятел, с когото съм ви запознавал.

Отворих уста да настоя отново за пълната си невинност, но той ми даде знак да мълча.

— Помисли добре — каза той и стана бавно. — Можем да ти оставим време да премислиш, но няма да е много. Ще се върна. — И отново ме остави сам.