Стивън Бруст - Дракон

— Длъжен си да ми повярваш; все пак си в къщата ми. Следващия път като дойда в Черен замък, можеш да ме наричаш лъжец, колкото си щеш. — Устните му се кривнаха. Добавих: — И след всичко, което ти знаеше, а не ми каза, нямаш право да ми се караш, че не ти казвам всичко.

— Хм. По този пункт може и да се съглася. Ще трябва да помисля.

— Помисли. Междувременно защо не си съберете нещата, включително и онова там — посочих към Сетра Младшата — и да ме оставите на мира. Сигурен съм, че тя иска да си планира нашествието в Изтока, а Алийра иска да си поиграе с новата си играчка, а ти, ами, ти може би искаш да почнеш нова война, или нещо такова.

— Влад…

— Все едно, Мороулан. Просто искам да си почина.

— Ще пратим някой да почисти тази бъркотия.

— Не, ще се оправя сам. Ще ти се обадя… някой ден.

Той кимна.

Вдигнаха Сетра и тръгнаха към вратата, Алийра носеше Пътедир. Мороулан спря да каже нещо, но само сви рамене и излезе. Какво са направили след това нито знам, нито ме интересува: със Стената при Гробницата на Барит най-после бях приключил, освен с финалния разказ. И за цената на една счупена маса и два потрошени стола реших, че сделката си е добра.

Седнах в любимия си стол и понеже другите бяха счупени, Коути седна в скута ми. Отпуснах назад глава и притворих очи.

— Това драконите го наричат „преговаряне“.

— Мм. Сега какво?

— Както казах, утре ще почистя. После ще трябва да оставя всичко това зад себе си, с една последна среща с една стара метална кутия, а после… кой ден е днес?

— Земеделник.

— Точно така. При Валабар няма е много пълно. Мисълта за всичките тези месеци с гадна храна ме кара да искам нещо добро, а съм в такова настроение, че предпочитам да накарам някой друг да я сготви, да ми я поднесе и да измие чиниите.

— Аз черпя — каза тя.

— Не, аз. Свършвам работа и ми плащат.

— Добре. Кога ще говориш на онази кутия? — Тя отпусна глава на рамото ми. Косата й миришеше на сандалово дърво и беше много мека.

— Скоро. Но не веднага.

Лойош долетя и кацна на рамото ми, Не исках да помръдна дори, но щеше да е добре да приключа с цялата работа. Отворих очи и погледнах руините из стаята, помислих си за дните в армията и погалих Коути по косата.

Ако оцеляването може да се смята за победа, бях далече напред в играта.

© 1998 Стивън Бруст

© 2005 Валерий Русинов, превод от английски

Steven Brust

Dragon, 1998

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008

Издание:

ИК „Бард“, София, 2005

ISBN: 954-585-590-8

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9753]

Последна редакция: 2008-12-12 09:00:00

В по-ранните книги: свършек . Странно, защото преводачът на цялата поредица е един и същ. Бел.Mandor